Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Министър с голяма новина за пенсиите и лекарствата
  • Новини

Министър с голяма новина за пенсиите и лекарствата

Иван Димитров Пешев март 29, 2022
gioaoakva.jpg

С добри новини за пенсиите и лекарствата зарадва възрастните хора социалният министър Георги Гьоков.

Никога, и при швейцарското правило, не е имало повишение на пенсиите като сега. Няма пенсионери, които да получат по-малка пенсия, а само плащане, каза в интервю за БНТ Гьоков.

На въпрос на гражданин може ли да живее с 370 лв. на месец, Гьоков отговори: Това е политически въпрос, а не към министъра на труда.

Ще разграничим получаването на добавката от пенсиите, за да не се объркат хората, че има увеличение. Тези 60 лв. нямат общо с пенсиите, добавките са за всички, изчислението на пенсиите е според трудовите години, каза социалният министър.

Той допълни, че е добро решение да има ваучери за храна или лекарства, но не е било прието от предишните управляващи.

Социалният министър разкри, че и 75-те лв. за имунизация не са към пенсията, но всички пенсионери имат право да ги получат, при изпълнени условия. Плащането ще се извърши до юни.

Ковид добавката към пенсиите ще е до края на юни, до когато са разчетени парите. Ако няма решение за пенсионната система до 1 юли, от тази дата ще има намаляване на плащанията на пенсионерите. Пенсиите обаче ще се увеличат с 6.1%, заяви Гьоков.

Ако с новия бюджет не се предложи някакво решение или Коалиционния съвет не вземе решение, тогава ще трябва да се осъвременят пенсиите по швейцарското правило, каза Гьоков.

По предварителни сметки на НОИ това увеличение ще бъде 6.1% – на база 50% от нарастването на осигурителния доход и 50% тежест на инфлацията. Ако отпаднат добавките от 1 юли, това няма да покрие тези 60 лв. върху пенсиите на хората. Пенсионерите ще се окажат с по-високи пенсии, но с по-ниски плащания.

Гьоков смята обаче, че ще бъде намерено решение дотогава.

По думите му помощта към пенсиите няма да се дава безусловно, ще бъде преценено кой има нужда от нея и кой не.

Гьоков заяви, че до юли ковид добавката ще продължи да се получава заедно с пенсиите. Ще разграничат обаче получаването на пенсията с ковид добавката. Когато човек си получава пенсията в пощата, например, да види колко е пенсията и колко е ковид добавката. Обсъжда се също ковид добавката да бъде изкарана от пенсионната система.

Социалният министър каза още, че няма грешка в преизчисляването на пенсиите. Има по-скоро неразбиране на методиката, защото, по думите му, няма как да има грешка в една организация като НОИ.

Реалното увеличение на средната пенсия от началото е 9.3 -9.4%. Никога не се е стигало до такова осъвременяване, каза социалният министър.

Гьоков смята, че ковид добавките са оставили нереалистични свръхочаквания у хората, включително с политическо говорене.

„Отново твърдя, че няма да има пенсионер, който да получава по-ниско плащане. Няма пенсионер в България, който да е получил по-ниска пенсия през януари, отколкото през декември. По-ниският размер е при тези, които не са свързани с трудова дейност“, каза той.

Социалният министър допълни още, че се води дебат по размера на минималната работна заплата и надеждите са, че тя ще се увеличи над 700 лв.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съпруг видя жена си на снимки на Google Maps и веднага се разведе с нея
Next: Митьо Пищова прибира украинки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.