Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мириам Търновска, снаха на цар Симеон, стана принцеса на Йордания
  • Новини

Мириам Търновска, снаха на цар Симеон, стана принцеса на Йордания

Иван Димитров Пешев септември 5, 2022
marqirqirantat.jpg

Кралското хашемидско семейство на Йордания обяви сватбата на Негово кралско височество принц Гази бин Мохамед и Нейно кралско величество Мириам, княгиня на Търново. Тя се е състояла в събота на 3 септември.

„Техни височества принц Ел Хасан бин Халал и принц Талал бин Мохамед присъстваха на церемонията. Кралското хашемидско семейство пожелава на Техни кралски височества принц Гази бин Мохамед и принцеса Мириам Гази дълъг и щастлив живот“, се казва в съобщението.

Княгиня Мириам е бившата снаха на цар Симеон II. Тя бе женена за княз Кардам Търновски. Тя е запазила православната си вяра, въпреки мюсюлманската на новия си съпруг.

Ден преди сватбата, на рождения ден на Мириам, тя и нейните деца са посетили мемориала в памет на Кардам, който е издигнат край река Йордан.

Не изпускай тези оферти:

 

Борис, Мириам и Белтран на мемориала на княз Кардам край река Йордан.

 

Мириам е родена на 2 септември 1963 г. в Мадрид като доня Мириям Унгрия и Лопес, дъщеря на дон Бернардо Унгрия и Лопес и доня Мария дел Кармен Лопес и Олеага (починала през 2019 г.). Завършила е история и география, като се специализира в история на изкуството в университета „Компулетенсе“ в Мадрид. След това учи джемология, изработване на бижута, дизайн на бижута, подредба на скъпоценни камъни и восъчни модели в Европейския център за изработване на бижута към университета в Овиедо. Тя създава собствена модна линия MdeU

 

На 7 юли 1996 г. в православната църква „Сантос Адреас и Деметрио“ в Манрид, доня Мириам Унгрия и Лопес се омъжва за престолонаследника на България Кардам, княз Търновски (роден на 2 декември 1962 г. в Мадрид“. Кардам бе най-големият син на цар Симеон II (роден през 1937 г.) и царица Маргарита (родена 1935 г. като Маргарита Гомес-Асебо и Кехуеля). Княз Кардам и княгиня Мириам имат двама синове Борис (роден 1997 г.) и Белтран (роден 1999 г.), които са кръстени в православната вяра.

На 15 август 2008 г. Кардам и Мириам катастрофират в Мадрид. И двамата са с тежки травми, но Мириам успява да се възстанови. Кардам обаче е с черепно-мозъчна травма и остава в кома. Съпругата му, която остава католичка след сватбата се покръства в православната вяра като жест към семейството на съпруга си. Княз Кардам почина на 7 април 2015 г. в Мадрид след близо 7-годишна кома.

Принц Гази бин Мохамед е роден на 15 октомври 1966 г. в Аман. Той е син на принц Мохамед бин Талал (1940–2021) и неговата първа съпруга принцеса Фериял (родена 1945 г. като Иршаид). Негов вуйчо е покойният йордански крал Хюсеин, което го прави първи братовчед на сегашния монарх Абдула II.

Принцът е завършил престижната гимназия „Хароу“ в Лондон. След това взема диплома по литература в „Пристън“ през 1988 г. Докторатът си по модерна и средновековна литература защитава в колежа „Тринити“ към „Кеймбридж“. Темата му е „Какво е да се влюбиш?:

Изучаване на литературите архитип на любовта“. Принцът е главен съветник на крал Абдула II по религиозните и културните въпроси и специален пратен на краля. Той е бил и негов регент.

От момента на сватбата им на 4 май 1997 г. до развода през 2021 г., принц Гази бин Мохамед бе женен за принцеса Ареж Гази (преди Завави). Имат четири деца: принцеса Тасним (1999), принц Абдула (2001), принцеса Джена (2003) и принцеса Салсабел (2014).

На 18 май 2021 г. Кралското хашемидско семейство на Йордания обяви, че титлата на принцеса Ареж Гази се променя на принцеса Ареж бинт Омал Ал Завави. Подобни съобщения се използват за обявяването на развод.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сиропът от черен бъз прави чудеса за организма
Next: Ясновидецът Стефан от Айтос вижда бъдещето след смъртта на децата си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.