Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Миро Дзвера отиде в съда с облекло за 50 бона
  • Новини

Миро Дзвера отиде в съда с облекло за 50 бона

Иван Димитров Пешев април 5, 2023
sarasmrmasigaskgasds.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Съдът ще гледа на втора инстанция мярката на Мирослав Соколов, съпругът на фолк
певицата Мария. Певицата беше пребита и заплашвана с пистолет в семейния им апартамент
в София. Днес Мирослав се появи в съда, за да се гледа мярката му. Досега той
бе под домашен арест.

 

Миро Дзвера, както е прякорът на лихваря, отиде в съда облечен от глава до пети
в „Бърбъри“. Мъжът на Отварачката се издокара в худи, спортно долнище и елек на
марката, като само чантичката му беше „Луи Вютон“.

 

Проверка на Lupa.bg показа, че елечето на лихваря струва точно 2550 лв, долнището на анцуга е купил
за 1190 лв, а худито е „само“ 1590 лв. Маратонките и чантата на Соколов струват
по 2000 лева. Общо дрехите, обувките и чантата на Миро струват 9 330 лева, като в тази сума не влиза марковият му часовник за
над 40 бона.

 

 

Припомняме, че мачото преби фолк дивата преди близо 2 седмици. Мария си извади медицинско, подаде
жалба в полицията за насилието, подала е молба за развод, а на всичкото отгоре
иска и обезщетение от Соколов.

Мирослав Соколов, мъжът на Мара Отварачката е насочил пистолет към главата й
през септември 2021 г., два месеца преди двамата да се оженят.

Това е едно от обвиненията, които му е повдигнала Софийската районна прокуратура.
Самата Мария по време на разпита си пред съдия е отрекла, че се е чувствала заплашена.
Самата тя признала, че редовно блъскала и драскала мъжа си като израз на любов.
Мирослав също я удрял, но от любов. Двамата обичали по-грубата игра.

 

Певицата признала, че редовно блъскала и драскала мъжа си като израз на любов

 

 

Мирослав Соколов: Обичам жена си Снимка: Юлиян Савчев

„Обичам жена си, изписаха се големи глупости“, каза Мирослав извън съдебната
зала. Той беше пуснат на свобода срещу 2 бона гаранция, като една от причините
е, че се грижи за 4 деца, 3 негови и едно на Мария и управлява няколко бизнеса.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На витрината една цена, на касата – друга! Мъж побесня: Все едно ме цакат с топла бира
Next: Сода и рициново масло: Лечение на 12 заболявания, плюс бонус – разкрасяване и отслабване

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.