Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мислехме, че кошмарът е отминал, но министър Сербезова алармира за огромна опасност
  • Новини

Мислехме, че кошмарът е отминал, но министър Сербезова алармира за огромна опасност

Иван Димитров Пешев април 2, 2022
serbebezova.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

“Мерките в един момент трябваше да паднат, защото всяка пандемия има начало, пикове и край. В много държави започнаха постепенно и поетапно да отхлабват мерките, включително носенето на маски в обществен транспорт и заведения, препоръчително носене в здравни заведения”.

Това обясни в “Панорама” здравният министър проф. Асена Сербезова в първия ден на отпадането на ограничителните мерки.

Разбира се, остава вероятността от нова вълна, допълни проф. Сербезова. Засега тя е малко вероятно, но въпреки всичко тези процеси трябва да се наблюдават в динамика.

Здравният министър коментира и темата за ниските нива на ваксинация у нас. “95% от хората, които загубиха живота си в следствие на COVID-19, не са ваксинирани. Каква по-добра мотивация от това? Въпреки всичко, ние се насочихме с финансова подкрепа към най-уязвимата група – хората над 65 години”, посочи проф. Сербезова.

По думите й, сред причината за ниската ваксинация е недостатъчната информация още в началото и формираното схващане у хората, че е противопоказно да се слага ваксина при придрижаващи заболявания, а всъщност е обратното.

“Ваксини не трябва да се въвеждат на всяка цена, ваксинацията трябва да е доброволна. Изключително важно е как информацията ще достигне до хората, да се вслушваме в съветите на лекарите”, обясни проф. Сербезова.

Амбицията е допълнителното заплащане на медиците да бъде трайно заложено, защото е необходимо, подчерта здравният министър. “Коментираме в две посоки – трайно възнаграждение в основната заплата и клиничните пътеки”, каза тя.

Силно препоръчителни са мерките като дистанция, дезинфекция, допълни проф. Сербезова. В следващия месец ще се анализира как премахването на мерките ще се отрази на поведението на хората и на разпространението на вируса.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Падна тайната на господството и младостта! Путин се къпе в прясно източена кръв
Next: Гледайте на живо от гората над плаж Липите в Синеморец: Развихри се същински огнен ад

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.