Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистериозен извор крие зловещи тайни, той е истинска загадка за хората
  • Новини

Мистериозен извор крие зловещи тайни, той е истинска загадка за хората

Иван Димитров Пешев юни 29, 2023
zvvvashasyastsww.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мистериозен извор сее смърт
Този древен извор е обвит с мистерия, сн. Фейсбук

Извор,обвит в мистерия, е погълнал доста жертви до днес.

Изворът се намира във Франция, в град Тонаре и се казва The Fosse Dionne.

Водите му са с тюркоазен цвят, а загадката варира още от Средновековието.
Жителите на френския град знаят за мистерия.

И за зловещите легенди, че всеки, опитал се да разбере откъде извират водите на извора, загива.

Изворът е древен колкото човечеството. Никой не знае какъв е източникът му. Защото всеки, слезнал до дъното му, умира, казва Доминик Агюлар, кмет на Тонере.

Всяка секунда в The Fosse Dionne се вливат 331 литра вода. По думите на Агюлар, изворът е много важен за града.

И най-интересното е, че той всеки ден поменя цветът на водата си. Според времето, небето и притокът на вода, той може да бъде от син до зелен, дори кафяв.

През Средновековието изворът е използван като пералня от жените в града.

От тях тръгва мълвата, че във водите на извора дебне опасно създание. Затова през 635 година там пристига монах, за да прочисти водите на мистериозния извор.

А църквата имала интересен базилиск за целта. Но монахът така и не се връща повече.

През 1974 г. двама души се гмуркат, за да проверят откъде идва този невероятен приток на вода. Но нещо се случва и двамата умират.

През 1996 г. се провежда и последното гмуркане в The Fosse Dionne. То също е с фатален край.Оттогава е забранено гмуркането във водите на обвития в тайна извор.

Когато през 2014 г. кмет на френския град става Доминик Агюлар, разрешава още едно гмуркане.

Заедно с водолаза Пиер-Ерик Дизейн те разчистват The Fosse Dionne, правят много проучвания и създават техническа скица на гмуркането. „На 79 метра достигаш „непознатата зона“, споделят двамата.

Дотам всяка една извивка на извора е добре картографирана. “Чувствах се много щастлив да съм там. Помислих си: „Светлината никога не е достигала дотук”, споделя водолазът.

Той е първият човек, който вижда това. “Забелязах, че галерията продължава и напред и не е блокирана по никакъв начин.

Това дава надежда за бъдещето“, споделя Пиер-Ерик Дизейн пред BBC. Ала и той не успява да разбере откъде идва водата, която захранва мистериозния извор.

По думите му едва ли скоро някой ще успее да разгадае мистерията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голямата тайна на Странджа: Тук се крие нещо невиждано до този момент
Next: Голяма мистерия с Орловите скали: Има ли тайник за огромно съкровище

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.