Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистериозен мъж цери безплатно пътниците в столичния автобус 76
  • Новини

Мистериозен мъж цери безплатно пътниците в столичния автобус 76

Иван Димитров Пешев март 5, 2023
adsmasmdmzdksaodsa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мистериозен лечител цери народа без пари по една от автобусните линии в София, разбра КОЧ.

Изумени граждани разказват, че той хващал хората, правел някакви тайнствени и доста странни неща с тях, но всички после се чувствали като преродени.

„Преди една седмица в автобус 76 до мен седна висок мъж около 60-годишен. Точно говорих с дъщеря ми по телефона и й се оплаквах как от есента пак ми се е обострил гастритът“, докладва Антоанета Викторова от кв. „Младост“. След като приключила с разговора си, тайнственият господин до нея й казал, че може да й помогне, но трябва да му се довери.

Ангел спасител

„Хвана ми дясната ръка и я обърна с дланта нагоре. Бръкна си в джоба и извади една метална пръчица с магнитен накрайник. Аз тогава доста се уплаших, да не би тоя да се окаже някой луд и сега да ми набучи ръката.

Човекът обаче доста прецизно натисна с острието в една точка на палеца ми. За секунда усетих парене и бодеж, но коремът тутакси спря да ме боли. Оттогава и да имам кризи те са в пъти по-слаби“, не може да се нахвали столичанката. Тя даде и описание на екстрасенса – висок над 1.80 см, белокос, със сини очи, много лъчезарен и усмихнат. Викторова му благодарила, предложила му 2 лева за услугата, но той категорично отказал.

Анонимност

Жената разказа, че не успяла да разбере името му, тъй като нейният ангел спасител хукнал да слиза, за да не си изпусне спирката. Все пак тя допусна, че вероятно е искал и да запази анонимност.

Мълвата за Лечителят от автобус №76 с всеки ден набира все по-голяма скорост. За него говорят с възхита младежи, които пътуват по линията към училище. Едно от децата на име Габриела сподели наскоро във „Фейсбук“ -група, че „вълшебникът веднъж седнал и до нея.

“Как разбра, че в момента имах температура, не зная. Сложи на ръцете си някаква билка на прах и с нея разтри горната част на дланите ми“, описа случката 13-годишната тийнейджърка. След няма и минута тя почувствала значително облекчение. Сякаш й просветнало пред погледа!

Според нея хилърът (лечител от английски език-б.а.) владее някакъв алтернативен метод, но имал и дарбата като на скенерите от фантастичните компютърни игри.

Иначе от къде почти винаги знаел кой от пътниците има здравословен проблем, за да седне точно до него, чуди се момичето. Заради яденето на чипс и други сухи храни много от съучениците на Габриела страдали от ниско кръвно, стомашни проблеми, авитаминоза. Те вече сами започнали да търсят лечителя и да го молят за помощ, щом го видели да се качва на спирка в кв. „Гоце Делчев“.

Отново на крака

Пътници по тази линия разказват и за други изумителни случаи от преди месец-два. През лятото жена колабирала от високите температури, както си стояла на седалката. Лечителят направил нещо на ръката и шията й и тя много бързо се съвзела.

Друг път, той успял да спаси от високо кръвно пенсионер пред инсулт. От тогава по-възрастните хора пътуват за „Младост“ само с рейс номер 76 с надеждата да срещнат екстрасенса за един безплатен сеанс.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма германска верига с магазини у нас е пред фалит
Next: Голям бизнесмен се събуди в хотелска стая до починалата си жена и откри мистериозна бележка

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.