Мистериозна находка в Провадия преобръща историята на България

Теракота Въпросната маска е теракотена – направена е от местна глина. Тя е доста миниатюьрна, което навежда на мисълта, че напълно е възможно въпросните извънземни да са били дребни хобити. Сайтът Archaeology in Bulgaria информира, че археологическа група под ръководството на проф. Васил Николов е открил въпросната тайнствена маска в близост до град Провадия.

В световните медии артефактът е сравнен с извънземен в космически костюм. Действително, странната маска, съчетаваща в себе си чертите на животно и човек, напомня пришълец от научнофантастичен филм. Разкопките са били проведени на най-стария солодобивен център в Европа, датиращ от 5 – 4 хилядолетие пр. Хр. и превърнал се в първия праисторически град на континента. Обектът е разположен край днешния град Провадия и се проучва от години.

Заради пандемията от Covid-19, това лято работата на археолозите започна по-късно, но пък сезонът се оказа изключително успешен, информира сайтът.

Триъгълник

Древната керамична маска на извънземно е с триъгълна форма. Археолозите казват, че тя представлява антропоморфно изображение на човешко лице. В горната й част има къси израстъци, подобни на стилизирани уши. Освен това предметът е с две дупчици, които най-вероятно са служили за окачване. Очите на маската са елипсовидни, изписани са вежди и е загатнат нос.

Но тава човекоподобно лице няма и помен от уста. Предполага се, че предметът е бил символ на висок статус в обществената йерархия. Учените смятат, че артефактът е от периода на късния енеолит и е създаден около 4000-та година преди нашата ера. Има и предположение, че това всъщност не е маска за лице, а фигурка или амулет (защото е много мъничък), който е бил носен на гърдите и е свързан с култа към Слънцето. Археолозите отбелязват, че част от чертите на лицето са били изработени чрез резба, а други са много старателно полирани.

 „Гледайки в очите на маската, буквално усещаш силата, превъзходството, мъдростта. Любопитното е, че ако гледаш маската от различен ъгъл забелязваш и следите от емоции. Вероятно това е била целта на авторите на маската, които са искали да подскажат нещо. Така или иначе този бисер сред находките ни е нещо уникално“, твърдят откривателите.

Атланти

Самите те казват, че не виждат връзка с извънземна цивилизация. Но мнозина уфолози са на обратното мнение. Знайно е, че в Провадия има древни находки още след края на последния ледников период, когато Черно море е било езеро и след разтопяването се повишава нивото на водата и древното езеро става море. Когато започва да се добива сол в Провадия, вече езерото не съществува, а само морето. Според част от уфолозите, по нашите земи по това време се подвизава цивилизация, съпоставима с тази на митичната Атлантида, ако не и самите атланти.

Някои дори казват, че по земите на езерото Черно море са първите човешки цивилизации, които след разтопяването и потопа (който може да е и библейският) отиват на югоизток и се заселват в Месопотамия. А всичко това става с помощта на извънземните. Разбира се, повечето учени не приемат тази теория, поради липса на конкретни доказателства в писмена форма, но и заради звученето й повече като фантастика, отколкото реалност. Това не пречи уфолозите да твърдят, че този сценарий е много вероятен и всъщност древните богове са едни извънземни.

Каменни крепости пазели находищата

Учените са удивени от огромните стени от каменни блокове, които са се издигали много нависоко около селището на солниците край Провадия и които са били непознати като фортификационната система.

„Селището е на около 4700 години преди Христа. Причината в него да има крепостни стени е солта. Солницата, като производствен център в късната праистория, времето на първата европейска цивилизация, е много важна, защото едно-единствено такова място има в един огромен район от Карпатите до Бяло море и от Черно море до Босна. Добивът на сол, тъй като тя е стратегическа суровина, е изключително важен и тези хора е трябвало да отбраняват производството, защото солта е и първите пари. Всичко, което се е произвеждало, е било скривано или складирано зад каменните крепостни стени и със солта е развивана търговия на дълги разстояния“, разказва пред БНР проф. Васил Николов, ръководител на разкопките.

От направени изследвания на обекта се предполага, че градът е бил населяван от близо 350 души в периода между 4700 и 4200 г. пр. н.е. – около 1500 години преди появата на древната гръцка цивилизация. Възникването и развитието му е свързано с Мировското солно находище, върху което той се намира. Изваряването на разсол в керамични съдове е най-ранният регистриран в Европа случай на тази технология за получаване на сол, а Провадия-Солницата е най-древният солодобивен център на Стария континент.

В зоната на солодобивния център засега са установени четири съоръжения за изпаряване на сол, датиращи към късния неолит и късния халколит (5200-4200 г. пр. Хр.). Учените казват, че най-старият солодобивен център в Европа е и първият праисторически градски център на нашия континент (4700 – 4250 г. пр. Хр.). Състои се от производствен солодобивен център с обредни ями, неукрепено и последващо укрепено с каменни стени селище (цитадела), ритуално поле (ямно светилище), некрополи и засега неизследван производствен керамичен център.

Заема площ около 300 декара. Възникването и развитието на комплекса са пряко свързани с най-голямото и всъщност единствено находище на каменна сол на Източните Балкани, т.нар. Мировско солно находище, върху което се намира.

Междувременно стана ясно, че този солодобивен център всъщност е много по-стар. Това показа изследване в Глазгоу, съобщи ръководителят на разкопките чл.-кор. Васил Николов, който показа част от новите открития пред журналисти. Проф. Николов обясни, че са намерени интересни керамични съдове и други артефакти. Освен укрепителните системи са изследвани и жилищните сгради, сред които две къщи.