Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистериозна чешма се намира в България: Изворът е известен като живата вода
  • Новини

Мистериозна чешма се намира в България: Изворът е известен като живата вода

Иван Димитров Пешев май 30, 2023
izvvoasorkasirasodask.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На 40 километра от София, в югозападната част на Витоша, се е сгушило китното село Боснек. В него има извор, известен сред месните като Живата вода.

Изворът получава названието Чешмата на щастието от османския пътеписец Евлия Челеби.

Водата извира от устата на каменна крокодилска глава. Според народните вярвания тя притежава невероятна лечебна сила.

За разлика от нормалните чешми водата от тази в Боснек тече на различни интервали от време.

Тя може да спре за няколко минути или за няколко часа, а след това отново да тръгне. Интервалите не се подчиняват на никакви правила и на практика нямат никаква логика.

Науката тук е безсилна и никой не може да предскаже кога и колко вода ще тече.

Именно това загадъчно поведение е родило много суеверия за Чешмата на щастието.

Едно от поверията гласи, че когато пред извора застане грешен човек, тя тече едва-едва или пресъхва.

Когато човекът е праведен, тя потича с пълна сила. Така всеки дошъл тук да потърси мир, спокойствие и късмет може да разбере дали до момента върви в „правия път“ или се е отклонил в погрешна посока.

Легендата гласи, че на върха над извора имало езеро. В което живеел воден бик, който нападал добитъка на селяните.

За да спасят животните си, те закачали ножове и остри предмети на роговете им. В една от битките водния бук бил смъртно ранен. За да се спаси, той се гмурнал в езерото.

Водата станала кървава, а след това езерото пресъхнало.

Според вярването, когато бикът се обръща в земните недра, спира и пуска притока към извора.

Изворът е изключително популярен. Всеки ден на Чешмата на щастието идват хора, за да си налеят от лечебната вода. Само избраните обаче черпят от живителните ѝ сили.

Спорадичните извори са голяма рядкост. В Европа има само още един такъв. Той се намира във френските Алпи.

Тръгнете ли към Чешмата на щастието, ще ви е нужен високопроходим автомобил.

Село Боснек се намира на около 15 км от Перник, а пътят до извора е черен. Пеша разстоянието може да се премине за около час и половина. До извора има пещера и заслон.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сложих това под очите – на сутринта нямах и следа от бръчките, има прекрасен ефект
Next: В събота е Черешова задушница. Това е раздавката, която задължително се приготвя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.