Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистериозния портрет на красива жена, която носи щастие-Каква е нейната тайна
  • Новини

Мистериозния портрет на красива жена, която носи щастие-Каква е нейната тайна

Иван Димитров Пешев март 4, 2023
pororostastkasdasd.png

Светът се дели на материален и отвъден. Много явления понякога не подлежат на никакво обяснение. Една от тях е портретът на Карбоне, за която хората казват, че носи щастие. Дали това наистина е така или все още е мит.

Историята на появата на портрета

 

 

Историята започва с млада двойка с името Карбоне. Те нямат деца, така че отдадоха всичките си сили на работа, която също не им донесе необходимите доходи. Един ден Луиджи Карбоне видял портрет на красива жена при уличен художник и решил да го подари на жена си. След известно време нещата за двойката започнаха да се подобряват. Работата започна да носи просперитет и успех. Освен това те родиха две здрави близнаци. Семейството дори не можеше да си представи, че един портрет носи щастие в къщата им.

Рисувана е от неизвестен художник през 19 век. Той изобрази привлекателна брюнетка с дълги къдрици. Тя има изразителни черти, големи очи и устни и дълги мигли. Би било трудно да го наречем шедьовър или произведение на изкуството, ако не беше мистериозната сила.

Рисуването носи ли щастие?

Някои събития все още са свързани с картината. Когато семейство Карбон започна ремонт на дома си, те трябваше да извадят всички предмети от него, сред които имаше и портрет. След това семейството започна да се сблъсква с различни проблеми: децата започнаха да се разболяват, в къщата имаше пожар, а съпругът имаше проблеми на работа.

За да се утеши малко, Луиджи реши да пренесе портрета в къщата и го окачи на мястото му. Веднага след това всичко започна да се подобрява в живота на семейството. В този момент той осъзна, че картината все още има чудодейна сила, която помага на всички членове на семейството. От този ден портретът никога не е свалян от мястото си.

С течение на времето Карбоне решава да провери дали копие на портрета ще донесе щастие. Човекът го направил и го дал на сина си Марио. Освен това винаги държал копие на картината в дома си и започнал да забелязва, че тя също носи щастие и помага за постигане на успех, съобщава rsute.ru.

Семейство Карбон започва да предава портрета на жена от поколение на поколение, осигурявайки щастие на всеки член на семейството. Всички те успяха да постигнат желания успех.

Световно разпространение на портрета

Слуховете за чудодейния портрет в крайна сметка стигнаха до пресата. След това много публикации се заинтересуваха от снимката. Семейство Карбоун многократно беше интервюирано и публикува своите истории с изображението на снимката в своите списания.

Читателите могат да изрежат този портрет от списания и да го поставят в дома си, за да подобрят живота си. Много хора веднага решиха да се възползват от това и след известно време образът на привлекателна жена можеше да се види в почти всеки дом.

След известно време публикациите започнаха да получават писма с думи на благодарност. В живота на хората, които са имали тази изрезка, всичко започна да се подобрява. Благодарение на това портретът придоби голяма слава.

С течение на времето беше намерено момичето, с което беше нарисуван портретът. Американските списания първи съобщават за това. След известно време руската преса започна да пише за това.

Жителите на страната също започнаха да изрязват портрета от вестници и да го окачват в домовете си. Мнозина твърдяха, че силата му се проявява само след общуване с портрета.

Каква е тайната на портрета на жена, остава неизвестна. Но казват, че силата му се проявява само ако говорят с образа, споделят своите мисли и мечти. И този портрет не може да се продава и купува, в противен случай собственикът няма да види щастие.

Continue Reading

Previous: Автобус зарадва хиляди: Мила Родино, ти си земен рай
Next: Не пропускайте най-силната магическа дата, която носи кода на богатството и просперитета-Желанията свързани с пари се сбъдват

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.