Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Началото и краят на Северозападна България започват от Градсковски колиби.
Видинското село, граничещо със Сърбия, се слави и с още нещо. Тук за разлика от почти всички други населени места у нас гробище за покойниците няма.
Най-възрастният жител на селото е 85-годишната баба Цветана. Близките на жената са погребани в задния ѝ двор.
„Тука е свекърва ми, тука е зет ми и мъжа ми, и свекър ми“, казва пенсионерката. Най-млад пък е 57-годишният Евгени. В неговия двор също има погребани. „Баща ми 2003-та се спомина и си го погребахме ей тука.
И майка ми също“, разказва той. Баба Марина пък споделя, че откакто се помни, никога в селото не е имало гробище. Селото било разпръснато и нямало подходящо място.
И затова сега всеки си прави гробище, където си иска – в двора или просто на ливадата. След подписването на Ньойския мирен договор гробището на селото остава в територията на Сърбия.
Оттогава местните предпочитат да погребват близките си в двора. Преди години на мястото на селото имало само няколко колиби. Оттам идва и името му. Назад във времето обитаеми били 55 къщи, населявани от над 400 човека.
Сега в селото имало едва 15 жители. И затова цялото е осеяно с гробове. В околията се носят слухове и за бродещи духове. Те били неспокойни, че нямали гробища. Говори се, че имало самодивски сборища, чували се и страховити гласове нощно време.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: