Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистерията падна. Стефан Янев обяви как ще се казва партията и кога се свиква първото събрание
  • Новини

Мистерията падна. Стефан Янев обяви как ще се казва партията и кога се свиква първото събрание

Иван Димитров Пешев април 30, 2022
sttttqnenenv.jpg

Дойде времето да заявим ясна и категорична позиция относно нелеката ситуация, в която се намира страната ни, както във вътрешнополитически план, така и с оглед на сложната геополитическа обстановка. Всички ние трябва да дадем тази оценка, като граждани и българи, с ясното съзнание за историческата отговорност, която носим за бъдещето на България и на идните поколения.

За никого не е тайна, че страната ни се намира в дълбока криза. Криза, която намира своите проявления във всяка една сфера от обществено-икономическия живот.

Изправени сме пред демографска катастрофа, която се явява основна заплаха за националната ни сигурност, застрашавайки самото физическо съществуване на българската държава.

Икономиката не функционира пълноценно. Няма предвидимост по отношение на правилата. Липсват подходящи условия за развитие и реализация на частната инициатива. Доходите продължават да бъдат унизително ниски, а високите нива на инфлация ги обезценяват още повече. Ставаме все по-бедни, а животът – все по-скъп.

Социалната система е пред колапс. Здравеопазването остава недостъпно за много български граждани, които на практика са лишени от медицинска грижа. Образователната система е неефективна и функционира хаотично, като продължава да е напълно неадекватна на изискванията на икономиката и бизнеса.

>Корупцията е пуснала дълбоки корени в политическата и икономическата система на страната. Корупционната среда подкопава политическата ни система, устоите на нашата демокрация, като я прави неработеща и неефективна.

>България се намира в почти постоянна полтитическа криза от години. Основните институции не функционират според очакванията на българските граждани. Показателно в това отношение е системно ниското доверие, с което се ползват основните органи на държавната власт. Налице е криза в представителните функции на политическите партии. Наблюдава се изключително тревожна тенденция за увеличаване на политическата апатия. Няма смислено политическо лидерство. Няма автентичен политически елит.

Страната ни се нуждае от нова перспектива, от нов модел на политическа комуникация и взаимодействие, от постигане на широко обществено съгласие по ключови национални приоритети и цели.

Изправени пред всички тези предизвикателства, ние вече не можем да стоим безучастно! Време е да се събудим. Време е, в качеството ни на активни граждани, да поемем отговорност за съдбата на собствената ни нация и държава. В тази връзка, аз и група мои съмишленици, решихме да поставим началото на нова политическа формация, която нарекохме „БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД“!

Защото България е нашата Родина! Защото нашата отговорност е пред България и пред бъдещето на българските деца! Защото България е държава с хилядолетна история, успяла да запази своето име през превратностите на времето. Наш дълг е да продължим да го отстояваме и занапред!

Защото е крайно време да спрем да говорим за „стабилност“ и „устойчивост“! Стабилност и устойчивост на какво?! На мизерията?! На ниските доходи?! На унизеното ни национално достойнство?! На социалния разпад?! На имитацията на демокрация?!

Време е да заговорим за ново начало! Време е да си кажем, че безвремието, в което живеем и което ни е приковало на дъното, трябва да приключи. А това може да стане само тогава, когато спрем да мислим, че безобразията на компрометирания политически елит са наша съдба, срещу която сме безсилни. Време е да приемем, че не заслужаваме нищо по-малко от непрекъснато развитие напред. Време е да приемем, че заслужаваме ВЪЗХОД!

Ето защо, съгласно приложимите разпоредби на Закона за полтическите партии, свикваме събрание на Инициативния комитет на ПП „Български Възход“ на 05.05.2022 г. от 10.30 часа в конферентната зала на „Гранд Хотел София“. На него ще приемем учредителна декларация, в която ще залегнат основните принципи и цели на нашата формация и по същество ще представлява първото действие по учредяването на ПП „Български Възход“, предхождащо провеждането на учредително събрание, което ще да бъде свикано в рамките на законоустановения срок.

Нашата кауза е за повече справедливост, за истинска демокрация, за суверенитет и национално достойнство! Нашата кауза е България! Можем да успеем само заедно.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Финансовият свят замря: Тежко въоръжени барети нахлуват в централата на Дойче Банк
Next: Църквата на война с Кирил Петков. Отказва благословия на кабинета заради високите сметки за ток

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.