Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистерията се заплита: Има ли бермудски триъгълник в Родопите където изчезват хора
  • Новини

Мистерията се заплита: Има ли бермудски триъгълник в Родопите където изчезват хора

Иван Димитров Пешев юни 9, 2023
berrmuddsksdkasdsa.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Четирима души мистериозно изчезнаха в Родопите за два месеца!

В неизвестност вече седмици наред са Ахмед (49 г.) от Бръщен, Хамид (79 г.) от Средногорци и Хасан (94 г.) от Дрянка.

 

Последният случай е отпреди броени дни, когато сякаш вдън земя потъва 62-годишният Джамал от Борино. Десетки доброволци, полицаи, пожарникари и горски служители участват в издирването на мъжете, но от тях няма и следа.

„Джамал е човек, който повече от 30 години е по горите и познава отлично Родопите. Нямам никакво обяснение къде може да е – никой не го е виждал, а нашият район е оживен.

 

Продължаваме с издирването, докато има някакви резултати“, сподели пред „България Днес“ Музафер Ахмедов, зам.-кмет на община Борино. Пръстите на единия крак на Джамал са отрязани и има лека умствена изостаналост, но изчезването му изненадало местните хора.

„Мистерия… само така мога да определя изчезването на Хамид. Болнав човек, който никъде не излизаше.

 

Децата му идваха от Пловдив всяка седмица, за да го чистят и перат. Няма следи, няма версии. Не мога да обясня случая“, коментира пред вестника кметът на Средногорци Светлан Младенов. Той поясни, че мъжът е вдовец, но брат му живее в селото и постоянно били във връзка.

В родопския бермудски триъгълник е потънал и 94-годишният Хасан. „Въпреки напредналата си възраст е много активен човек. Често обикаляше по горите. Преди месец излязъл за гъби и оттогава никой не го е виждал.

 

Не знам дали може да е нападнат от мечка. Не сме виждали с очите си стръвници, макар че навсякъде около селото има следи от тях“, сподели пред „България Днес“ Магдалена Малинова, кметица на село Дрянка.

Кметовете на родопските села обещават, че издирванията ще продължат, дори и да има минимален шанс мъжете да бъдат открити.

 

В населените места се коментират различни версии – от мечи нападения, през бягство към Гърция до свръхестествени сили, които обитават планината. А най-голямата тревога на родопчани е, че изчезванията на хора може да продължат. И страхът ги обхваща все повече.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно от Пловдивско: Ново земетресение стресна жителите
Next: Този камък е чудо на България: Разкриха къде е открит и защо е без аналог в света

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.