Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистерия в Благоевградско село: Посред нощ църковните камбани почват да бият
  • Новини

Мистерия в Благоевградско село: Посред нощ църковните камбани почват да бият

Иван Димитров Пешев юни 6, 2023
akmbmbasnbnasdrrssr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мистериозен камбанен звън три нощи поред буди жителите на благоевградското село Бело поле, научи ko4.

Точно в 2,30 часа след полунощ камбаната на църквата „Успение Богородично” започва да бие и изправя на нокти както белополчани, така и домашните кучета, които се включват с нестроен лай от всички дворове и настава голяма какофония.

Необичайното явление трае точно минута, след което всичко заглъхва и селото отново потъва в среднощен сън.

Нощното известяване на камбаната вече възбуди суеверията в селото и из Бело поле тръгнаха слухове, че най-вероятно камбанният звън предупреждава за предстояща смърт.

Според по-възрастното население цикълът започнал със самоубийството на 35-годишен собственик на автомивка на 6 юни т.г. Преди да минат 40 дни от смъртта му обаче, още на 10-ия ден неочаквано издъхнал и таксиметров шофьор в разцвета на силите си.

Според суеверните в момента камбаната отброява още колко дни остават до настъпването на 41-ия ден от смъртта на шофьора, когато цикълът ще се затвори и селото отново ще заживее в нормалния си ритъм, тоест, ако всичко е наред, камбаната ще бие така до средата на юли.

„Глупости, най-вероятно става въпрос за повреда на електрониката”, отсече поп Андон Шавулев, който обслужва църквата в Бело поле.

Неговият съвет към жителите бе да се свържат с кмета на селото и да го информират за проблема, защото самият Иван Стойчев живее в Благоевград и едва ли знае за нощния камбанен терор, на който са подложени съселяните му.

„Кажете на кмета да я поправи, защото преди години точно той настоял да се купи електронна камбана с 6 звука, докато аз исках нормална, механична”, уточни поп Дончо.

Вчера обаче Стойчев не си вдигаше телефона, за да приеме заявката за отстраняване на аварията.

Докато камбаната продължава да ги буди в този ненормален час, за белополчани остава единствено успокоението, че в световен мащаб учените са установили, че камбанният звън има лечебна сила.

Камбанотерапията все още е малко известна у нас, но е доказано, че тя действа благотворно и успокояващо на тялото, а в САЩ дори я ползват в онкологичните клиники наред с химиотерапията.

Принципът на въздействието на камбаните е много прост – камбанният звън излъчва вълни със свръхвисока честота, които помагат на организма да се бори с болестта, с него чрез вегетативната нервна система се извършва своеобразен масаж със звук на всеки орган, а особено благотворно е действието му върху психиката на човека.

А самата църква „Успение на Пресвета Богородица“ бе построена на дарен имот през 2004-2010 г. и бе открита от покойния митрополит Натанаил, а освещаването й стана преди 4 г. от наследилия го на поста митрополит Серафим.

Освен намесата на двама митрополити, църквата в Бело поле е и единствената в региона с електронна камбана, доставена от кмета чак от Пловдив, където през 2005 г. се появи първата фирма за тяхното производство.

За изминалите 13 г. електронната камбана дори стана съдебен казус – преди няколко години ВАС разпореди на РЗИ – Пловдив да контролира шума от храма „Св. Георги“ в Първомай, който също бил обзаведен с електронна камбана, настроена да бие на всеки час, и се наложи компютърът й да бъде пренастроен само на двукратно звънене на 24 часа, както е и в Бело поле.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж от село си прекопвал нивата и се натъкнал на нещо, от което буквално онемял
Next: Софиянец откри портмоне пълно с пари в магазина и не го върна: Вижте какво се случи

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.