Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистерия в Благоевградско село: Посред нощ църковните камбани почват да бият
  • Новини

Мистерия в Благоевградско село: Посред нощ църковните камбани почват да бият

Иван Димитров Пешев юни 6, 2023
akmbmbasnbnasdrrssr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мистериозен камбанен звън три нощи поред буди жителите на благоевградското село Бело поле, научи ko4.

Точно в 2,30 часа след полунощ камбаната на църквата „Успение Богородично” започва да бие и изправя на нокти както белополчани, така и домашните кучета, които се включват с нестроен лай от всички дворове и настава голяма какофония.

Необичайното явление трае точно минута, след което всичко заглъхва и селото отново потъва в среднощен сън.

Нощното известяване на камбаната вече възбуди суеверията в селото и из Бело поле тръгнаха слухове, че най-вероятно камбанният звън предупреждава за предстояща смърт.

Според по-възрастното население цикълът започнал със самоубийството на 35-годишен собственик на автомивка на 6 юни т.г. Преди да минат 40 дни от смъртта му обаче, още на 10-ия ден неочаквано издъхнал и таксиметров шофьор в разцвета на силите си.

Според суеверните в момента камбаната отброява още колко дни остават до настъпването на 41-ия ден от смъртта на шофьора, когато цикълът ще се затвори и селото отново ще заживее в нормалния си ритъм, тоест, ако всичко е наред, камбаната ще бие така до средата на юли.

„Глупости, най-вероятно става въпрос за повреда на електрониката”, отсече поп Андон Шавулев, който обслужва църквата в Бело поле.

Неговият съвет към жителите бе да се свържат с кмета на селото и да го информират за проблема, защото самият Иван Стойчев живее в Благоевград и едва ли знае за нощния камбанен терор, на който са подложени съселяните му.

„Кажете на кмета да я поправи, защото преди години точно той настоял да се купи електронна камбана с 6 звука, докато аз исках нормална, механична”, уточни поп Дончо.

Вчера обаче Стойчев не си вдигаше телефона, за да приеме заявката за отстраняване на аварията.

Докато камбаната продължава да ги буди в този ненормален час, за белополчани остава единствено успокоението, че в световен мащаб учените са установили, че камбанният звън има лечебна сила.

Камбанотерапията все още е малко известна у нас, но е доказано, че тя действа благотворно и успокояващо на тялото, а в САЩ дори я ползват в онкологичните клиники наред с химиотерапията.

Принципът на въздействието на камбаните е много прост – камбанният звън излъчва вълни със свръхвисока честота, които помагат на организма да се бори с болестта, с него чрез вегетативната нервна система се извършва своеобразен масаж със звук на всеки орган, а особено благотворно е действието му върху психиката на човека.

А самата църква „Успение на Пресвета Богородица“ бе построена на дарен имот през 2004-2010 г. и бе открита от покойния митрополит Натанаил, а освещаването й стана преди 4 г. от наследилия го на поста митрополит Серафим.

Освен намесата на двама митрополити, църквата в Бело поле е и единствената в региона с електронна камбана, доставена от кмета чак от Пловдив, където през 2005 г. се появи първата фирма за тяхното производство.

За изминалите 13 г. електронната камбана дори стана съдебен казус – преди няколко години ВАС разпореди на РЗИ – Пловдив да контролира шума от храма „Св. Георги“ в Първомай, който също бил обзаведен с електронна камбана, настроена да бие на всеки час, и се наложи компютърът й да бъде пренастроен само на двукратно звънене на 24 часа, както е и в Бело поле.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж от село си прекопвал нивата и се натъкнал на нещо, от което буквално онемял
Next: Софиянец откри портмоне пълно с пари в магазина и не го върна: Вижте какво се случи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.