Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистерия в Пловдивско! Ангел изчезна внезапно, откриха празна колата му
  • Новини

Мистерия в Пловдивско! Ангел изчезна внезапно, откриха празна колата му

Иван Димитров Пешев септември 19, 2022
nashgashlash.jpg

80-годишен мъж изчезна безследно в Пловдивско, съобщава „Марица“. За последно е видян в района преди село Моминско.

Ангел Байрактаров липсва от около 20.30 часа в събота, когато за последно е осъществена връзка с него.

Вчера около обяд, при обход от роднини, е намерена колата му преди село Моминско, но Ангел не е бил в нея. Веднага след това е подаден сигнал в полицията.

Не изпускай тези оферти:

Близките са изключително притеснени и молят всеки, който го забележи или има някаква информация за него, да съобщи в най-близкото районно полицейско управление.

Ангел Байрактаров е висок около 170см. и тежи около 75кг. Облечен е в камуфлажен панталон, зелена тениска и маратонки.

 

 

Още криминални новини:

 

Пет автомобила изгоряха рано тази сутрин на паркинг във варненския квартал “Чайка“. Инцидентът е станал около 3.00 часа, няма пострадали хора.

Огънят първо обхванал една от колите, а след това се разпрострял върху още три. Единият от горящите автомобили се освободил от скорост, тръгнал към жилищния вход и се спрял в друга кола, която също пламнала.

Огнеборците се намесили навреме, за да предотвратят голяма трагедия, защото последната кола пред жилищния вход е имала газова уредба. Полицията работи по случая.

 

 

Още:

 

Мъж на 28 години загина след удар от гръмотевица в гараж в ямболското село Зимница, съобщи регионалният говорител на МВР Татяна Павлова.

Сигналът за инцидента е получен около 23:00 часа снощи.

Пострадалият е транспортиран от екип на „Спешна помощ“ в областната болница в Ямбол, където е констатирана смъртта му.

 

По първоначални данни няма следи от насилие.

Разследването на инцидента продължава. Образувано е досъдебно производство. След разразилата се снощи в Ямболско гръмотевична буря няколко села в община Тунджа останаха за кратко без ток.

Има и подадени сигнали за паднали дървета и клони.

Електроподаването е възстановено, а дърветата са разчистени, съобщи на брифинг кметът на общината Георги Георгиев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Влак уби на място жена край Симеоновград, единият машинист се оказа дрогиран
Next: Вият сирени! Мощен взрив разтърси ямболско призори

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.