Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистерия с двойното убийство в Лозен, разкриха нови подробности
  • Новини

Мистерия с двойното убийство в Лозен, разкриха нови подробности

Иван Димитров Пешев август 7, 2023
dtrhfghfghfg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Представители на Софийска градска прокуратура и на СДВР-МВР дадоха брифинг във връзка с двойното убийство в Лозен, потресло цяла България.

Думата по случая взе Живко Коцев, зам.-главен секретар на МВР.

„Извършителят и жертвите са се познавали от дълги години. Мотивите и за двете престъпления в рамките на разследването са чисто користни. Той не е бил удовлетворен от факта, че не е получил исканите финансови средства както от първата жертва, така и от втората.

Жертвата е поискала 2000 лева за сексуалното сношение. Той се е възмутил, афектирал се е и е причинил смърт. Двамата с това младо момиче, провокирано от него, са правили сексуални клипчета, които да качват в порно сайтове, срещу определено заплащане. Тук е възникнало недоразумение каква сума да получи тя и какви той за цялата дейност.

По отношение на второто убийство, извършителят е имал задължение в размер на 10 000 лева към убитото момче. За да се укрие са му трябвали 15 000 лева. Затова е и пожелал среща с убитото момче. Тогава е разказал какво е направил с ученичката. Имал е намерение да напусне страната през Турция и да се включи във военните действия в Украйна.

Самият той признава, че има огромен финансов дълг в размер на 150 000 лева към различни финансови институции.

От брифинга станаха ясни още няколко неща:

Обясненията на обвиняемия имат двуяка природа. Той изготвя защитна версия, но от друга страна спомага за разкриването на истината по делото, изнасяйки факти. Всичко ще бъде проверено.

Убийствата са извършени много близо до местата, където са открити телата на жертвите.

Към настоящия момент Бояджиев е обвинен, че е извършил убийство на две лица на 3-и и 4-и август. Събират се доказателства и извършената съдебно-медицинска експертиза, ако се установи, че убийството е извършено по особено мъчителен начин и с особено жестокост, обвиненията към него ще бъдат преквалифицирани.

От уважение към паметта на жертвите не искам да влизам в детайли по какъв начин двете лица са починали.

Към настоящия момент не е установено дали има употреба на наркотични вещества или алкохол от страна на обвиняемия или жертвите.

Откритият пистолет е със заличени номера. Той е обект на балистично разследване. Самият обвиняем не е имал разрешение за боравене с огнестрелни оръжия и боеприпаси.

Бояджиев твърди, че оръжието е собственост на бащата на момиче, с което живее. Той всъщност живее с двамата. Твърденията са, че този човек е бивш служител на МВР. Това е вярно, той е бил такъв през далечната 1991 година. През 1998 година напусна системата на МВР.

Бояджиев е разказал подробно за убийствата и е демонстрирал съжаление за деянието си. Той бил готов да изкупи вината си в затвора.

БЛИЦ припомня, че Яна на 18 г. и Ивайло на 27 г. бяха убити край Лозен малко след полунощ в събота. За зверството бе задържан 34-годишният Чавдар. Мъжът бе арестуван в близост до Бургас, след което е направил пълни самопризнания.

Разбра се кои са трите жертви на серийния убиец от Лозен и как е усмъртил при секс едното момиче

По данни на униформените той има предишни провинения и може да бъде наречен патологичен лъжец. През 2022 година е бил арестуван за убийството на тогавашната си интимна партньорка, която по думите му случайно е удушил с колан по време на сексуален контакт.

След това обаче Чавдар е бил пуснат на свобода, поне до убийството в събота.

Към момента обвиняемият е задържан от органите на реда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Продаваш алкохол на непълнолетни – отнасяш глоба! 2000 лева бе глобена жена, която продала на ученичка
Next: Почина голям актьор от култов сериал

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.