Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистерия с изборите в София, неочакван ход на Терзиев шокира всички
  • Новини

Мистерия с изборите в София, неочакван ход на Терзиев шокира всички

Иван Димитров Пешев ноември 5, 2023
terreqfsdfgdgregreg.png

Искам да благодаря на всички софиянци, които гласуваха днес, които ме подкрепиха мен и районните ни кметове.

Искам да благодаря на хората в секционните комисии, на които им предстои много работа.

Когато има финални резултати, ще дадем пресконференция, така че утре очаквайте покана от нас, за да обсъдим с политическите лидери резултатите от София, от страната и да отговорим на всички ваши въпроси.

Това заяви Васил Терзиев, кандидатът на „Продължаваме промяната“, който според екзит половете води на балотажа в София.

Драмата във Варна продължава и според новите данни на ГЕРБ, като разликата между двамата кандидати е едва около 4%, което е в рамките на статистическата грешка. Все пак агенция „Тренд“ показа цифрите от екзит пола си към 20:00 часа.

Данните на „Тренд” към 20:00 часа:

Новият кмет на София е Васил Терзиев от „ПП-ДБ (Спаси София)”. Той спечели балотажа с гласовете на 51,7% от отишлите до урните в неделния ден. Опонентът му Ваня Григорова от местна коалиция „БСП за България” беше подкрепена от 43,6 на сто от гласувалите. „Не подкрепям никого“ са отбелязали 4,8 на сто от избирателите.

В Пловдив битката за кметския пост печели кандидатът на ГЕРБ-СДС Костадин Димитров с 53,4% от гласовете. За съперника му в надпреварата – Ивайло Старибратов от ПП-ДБ, вота си дадоха 41,1 на сто от отишлите до урните. „Не подкрепям никого“ – 5,5%.

Във Варна борбата е изключително оспорвана. Според първоначалните данни Иван Портних от ГЕРБ е бил подкрепен от 45,0% от гласувалите, а кандидатът на ПП-ДБ Благомир Коцев е с резултат 49,2%. „Не подкрепям никого“ – 5,8%.

В Русе, с убедителна преднина, втори кметски мандат получи Пенчо Милков от „БСП за България“ – 60,6%. Иван Иванов от ГЕРБ завоюва 32,7% от гласовете на упражнилите правото си на вот. „Не подкрепям никого“ – 6,7 на сто.

Категорична победа над опонента си записа и Валентин Христов от ГЕРБ в Плевен. Зад него застанаха 61,5 на сто от гласувалите плевенчани. Досегашният градоначалник, независимият кандидат Георг Спартански, остана втори в надпреварата с 32,9 на сто от гласовете. „Не подкрепям никого“ – 5,6%.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Предвестник: България за първи път вижда Северно сияние
Next: Поличба или феномен? Кървавочервено сияние озари небето над България

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.