Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистерия с изборите в София, неочакван ход на Терзиев шокира всички
  • Новини

Мистерия с изборите в София, неочакван ход на Терзиев шокира всички

Иван Димитров Пешев ноември 5, 2023
terreqfsdfgdgregreg.png

Искам да благодаря на всички софиянци, които гласуваха днес, които ме подкрепиха мен и районните ни кметове.

Искам да благодаря на хората в секционните комисии, на които им предстои много работа.

Когато има финални резултати, ще дадем пресконференция, така че утре очаквайте покана от нас, за да обсъдим с политическите лидери резултатите от София, от страната и да отговорим на всички ваши въпроси.

Това заяви Васил Терзиев, кандидатът на „Продължаваме промяната“, който според екзит половете води на балотажа в София.

Драмата във Варна продължава и според новите данни на ГЕРБ, като разликата между двамата кандидати е едва около 4%, което е в рамките на статистическата грешка. Все пак агенция „Тренд“ показа цифрите от екзит пола си към 20:00 часа.

Данните на „Тренд” към 20:00 часа:

Новият кмет на София е Васил Терзиев от „ПП-ДБ (Спаси София)”. Той спечели балотажа с гласовете на 51,7% от отишлите до урните в неделния ден. Опонентът му Ваня Григорова от местна коалиция „БСП за България” беше подкрепена от 43,6 на сто от гласувалите. „Не подкрепям никого“ са отбелязали 4,8 на сто от избирателите.

В Пловдив битката за кметския пост печели кандидатът на ГЕРБ-СДС Костадин Димитров с 53,4% от гласовете. За съперника му в надпреварата – Ивайло Старибратов от ПП-ДБ, вота си дадоха 41,1 на сто от отишлите до урните. „Не подкрепям никого“ – 5,5%.

Във Варна борбата е изключително оспорвана. Според първоначалните данни Иван Портних от ГЕРБ е бил подкрепен от 45,0% от гласувалите, а кандидатът на ПП-ДБ Благомир Коцев е с резултат 49,2%. „Не подкрепям никого“ – 5,8%.

В Русе, с убедителна преднина, втори кметски мандат получи Пенчо Милков от „БСП за България“ – 60,6%. Иван Иванов от ГЕРБ завоюва 32,7% от гласовете на упражнилите правото си на вот. „Не подкрепям никого“ – 6,7 на сто.

Категорична победа над опонента си записа и Валентин Христов от ГЕРБ в Плевен. Зад него застанаха 61,5 на сто от гласувалите плевенчани. Досегашният градоначалник, независимият кандидат Георг Спартански, остана втори в надпреварата с 32,9 на сто от гласовете. „Не подкрепям никого“ – 5,6%.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Предвестник: България за първи път вижда Северно сияние
Next: Поличба или феномен? Кървавочервено сияние озари небето над България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.