Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистерия с Фермата 9 по БТВ, съсипаха милионерите Иван и Андрей
  • Новини

Мистерия с Фермата 9 по БТВ, съсипаха милионерите Иван и Андрей

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
djghjghjytyty.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Фермата се завръща на 4 септември по БТВ.

Зрителите смятат, че наградата от 100 хиляди лева вече не е достатъчна, защото минималната заплата е 780 лева.

Аграрното риалити на продуцентите и водещи Иван и Андрей се завръща в програмата на bTV в началото на септември с нов сезон.

За да захранят интереса на публиката, вече в социалните мрежи двамата почнаха да изпускат контролирано по някоя и друга издайническа подробност.

Иван Христов се появи на живо от колата си в Инстаграм.

Покрай оплакването, че Драгалевци прилича на Бейрут заради ремонти, набързо разясни важни детайли.

На първо място, в новия сезон няма да има играчи, познати от предни сезони.

Миналият сезон на “Фермата” беше нещо като VIP издание със “стари кучета”.

Но това се оказа грешна формула и явно “опосумите” са се поучили от това.

Междувременно някои зрители се заядоха с тях по темата.

Те заявиха, че ако Веселка отново участва, за да спечели за трети път голямата награда, твърдо няма да гледат.

Стана ясно също, че снимките текат в Пернишко.

Това леко озадачи зрителите, които не могат да си наместят в главата графика на излъчване и евентуалните финални надпревари на живо.

Но така или иначе, Иван Христов разкри, че във “Фермата” ще има много промени.

Така че няма смисъл да се гадае, остават няколко седмици и всичко ще стане ясно.

Оказа се обаче, зрителите чакат предаването с доста вяло нетърпение.

Много от тях признават, че са били фенове на ранните сезони.

В последните години обаче “Фермата” ги е разочаровала и сега се чудят дали въобще да ѝ дадат шанс.

Някои от коментарите са направо смазващи за продуцентите Иван и Андрей:

„Знаете, че предаването ви е модел на подражание от подрастващите.

Показвайте ценности, които искате и вашите деца да имат.

Наистина бъдете родолюбиви, както се описвате.

Защото в последните сезони търсихте и излъчвахте слаб морал, слаба етика…

Сега да видим, ще има ли разминаване между думи и дела.“

„Дано не е поредният сезон за фитнес машини, а наистина да е за хора, които имат умения и знания за фермерския живот. Очакваме ви“

„Харесвах Фермата първи и втори сезон, беше много интересно и участниците бяха интересни.

После започна да прилича на Биг Брадър, сега наподобява Игри на волята.

Не гледам повече.

Струва ми се, че Иван и Андрей се изчерпаха.“

„Фермата е харесвано риалити от много хора, но екипа трябва да действа адекватно!

Последното предаване си го бяхте „изсмукали от пръстите“!

Върнете части от първите предавания.

Тогава бяхте най-близо до някогашните ферми и стопаните им, затова грабнахте публиката!

Сегашните злобари, манекенки и мързели си ги гледаме около нас! Бъдете адекватни и успешни! Не ни губете като публика!“

Зрители обаче заподозряха, че този път „Фермата“ готви нещо различно.

Още с мотото, че „Фермата“ се простира извън чергата си, става ясно, че ще има нещо различно.

Зрителите предположиха, че може да има и някакъв чуждестранен момент.

На картинката е показана старинна къща, която не е характерна за България.

Сами преценете:

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Руски военен кораб откри огън по товарен плавателен съд в Черно море
Next: Тамара Глоба: Дъжд от пари ще вали над тази зодия до 2026 г.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.