Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистерия с Фермата 9 по БТВ, съсипаха милионерите Иван и Андрей
  • Новини

Мистерия с Фермата 9 по БТВ, съсипаха милионерите Иван и Андрей

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
djghjghjytyty.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Фермата се завръща на 4 септември по БТВ.

Зрителите смятат, че наградата от 100 хиляди лева вече не е достатъчна, защото минималната заплата е 780 лева.

Аграрното риалити на продуцентите и водещи Иван и Андрей се завръща в програмата на bTV в началото на септември с нов сезон.

За да захранят интереса на публиката, вече в социалните мрежи двамата почнаха да изпускат контролирано по някоя и друга издайническа подробност.

Иван Христов се появи на живо от колата си в Инстаграм.

Покрай оплакването, че Драгалевци прилича на Бейрут заради ремонти, набързо разясни важни детайли.

На първо място, в новия сезон няма да има играчи, познати от предни сезони.

Миналият сезон на “Фермата” беше нещо като VIP издание със “стари кучета”.

Но това се оказа грешна формула и явно “опосумите” са се поучили от това.

Междувременно някои зрители се заядоха с тях по темата.

Те заявиха, че ако Веселка отново участва, за да спечели за трети път голямата награда, твърдо няма да гледат.

Стана ясно също, че снимките текат в Пернишко.

Това леко озадачи зрителите, които не могат да си наместят в главата графика на излъчване и евентуалните финални надпревари на живо.

Но така или иначе, Иван Христов разкри, че във “Фермата” ще има много промени.

Така че няма смисъл да се гадае, остават няколко седмици и всичко ще стане ясно.

Оказа се обаче, зрителите чакат предаването с доста вяло нетърпение.

Много от тях признават, че са били фенове на ранните сезони.

В последните години обаче “Фермата” ги е разочаровала и сега се чудят дали въобще да ѝ дадат шанс.

Някои от коментарите са направо смазващи за продуцентите Иван и Андрей:

„Знаете, че предаването ви е модел на подражание от подрастващите.

Показвайте ценности, които искате и вашите деца да имат.

Наистина бъдете родолюбиви, както се описвате.

Защото в последните сезони търсихте и излъчвахте слаб морал, слаба етика…

Сега да видим, ще има ли разминаване между думи и дела.“

„Дано не е поредният сезон за фитнес машини, а наистина да е за хора, които имат умения и знания за фермерския живот. Очакваме ви“

„Харесвах Фермата първи и втори сезон, беше много интересно и участниците бяха интересни.

После започна да прилича на Биг Брадър, сега наподобява Игри на волята.

Не гледам повече.

Струва ми се, че Иван и Андрей се изчерпаха.“

„Фермата е харесвано риалити от много хора, но екипа трябва да действа адекватно!

Последното предаване си го бяхте „изсмукали от пръстите“!

Върнете части от първите предавания.

Тогава бяхте най-близо до някогашните ферми и стопаните им, затова грабнахте публиката!

Сегашните злобари, манекенки и мързели си ги гледаме около нас! Бъдете адекватни и успешни! Не ни губете като публика!“

Зрители обаче заподозряха, че този път „Фермата“ готви нещо различно.

Още с мотото, че „Фермата“ се простира извън чергата си, става ясно, че ще има нещо различно.

Зрителите предположиха, че може да има и някакъв чуждестранен момент.

На картинката е показана старинна къща, която не е характерна за България.

Сами преценете:

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Руски военен кораб откри огън по товарен плавателен съд в Черно море
Next: Тамара Глоба: Дъжд от пари ще вали над тази зодия до 2026 г.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.