Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистичната Индипасха: Тайнственото място в Странджа, от което ще настръхнете
  • Новини

Мистичната Индипасха: Тайнственото място в Странджа, от което ще настръхнете

Иван Димитров Пешев юни 30, 2023
indipasshahkahks.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всеки народ има своите легенди за тайнствени места, които носят изцеление от болести и мъки, припомня action-newsbg.eu. От векове насам и в България се пресичат християнски и езически вярвания, а Странджа планина пази в себе си много такива свещени местности и извори.

Едно от тях е мистичната Индипасха – скално светилище и предполагаемо древно тракийско оброчище.

Местните хора го считат за едно от най-святите места в Странджа и вярват, че водата му е свещена и лековита, а посещението на мястото носи изцеление, духовно пречистване и сбъдва желания.

Индипасха е аязмо с лековита вода, бликаща изпод надвиснала скала.

Посещава се през цялата година от много хора, търсещи изцеление. Смята се, че водата е най-лековита седмица след Великден и по традиция обвитата в мистика местност се посещава на Томина неделя, една седмица след празника.

Всеки, който отиде там, освен оброчището ще види и много парцалчета и дрехи, закичени на близките дървета, поставени там с надежда за късмет и изцеление.

В миналото е съществувал езически обичай, според който така, както парцалчето виси в нищото между небето и земята, така и собственикът му оставя там в нищото между небето и земята своята мъка и болест.Откъде идва легендата за Индипасха?

Тракийското оброчище е известно с чудесата си повече от две хилядолетия. Легендата разказва, че тракийски жрици извършвали жертвоприношения на усойно място в самото сърце на Странджа планина и така предсказвали бъдещето.

Само посветените знаели пътя до оброчището, ориентирали се по изсечените на скалите соларни кръгове. В мистичното светилище течала „жива“ вода, която изправяла на крака болни, сакати прохождали, слепци проглеждали.

Заедно с тракийските пророчици, близо 2 хилядолетия била погребана и тайната на Индипасха. След векове забвение, аязмото с лековитата вода случайно било открито от… бивол.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тайно проучват огромни златни залежи в Странджа за над 50 млрд. лв
Next: Цените на къщите в това търновско село гонят над 600 бона

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.