Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистър Минута е много Петър Вучков: Бракът ми с Цветана Манева не се получи
  • Новини

Мистър Минута е много Петър Вучков: Бракът ми с Цветана Манева не се получи

Иван Димитров Пешев април 18, 2023
casdaskyaskyaisdkasds.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Някъде дълбоко в душата си съжалявам, че бракът ми с Цветана Манева не се състоя дълго.

Но пазя прекрасни спомени за нея като жена, чудесна домакиня и голяма актриса.“

Това сподели мистър „Минута е много“ Петър Вучков в отговор на мълчанието на голямата актриса, когато я попитат колко пъти се е женила в живота си.

Манева не споделя за брака си с Вучков, а приятелите им са наясно защо го прави – просто най-голямата й любов е съпруг номер три – Явор Милушев.

Цветана и Петър се запознават, когато тя е студентка и дебютира в киното.

Тогава за първи път познава голямата любов в лицето на третокурсника мистър „Няма време“, дългогодишен водещ на предаването „Минута е много“ по БНТ.

Двамата се влюбват през 1962 г., той в трети, а тя в първи курс на ВИТИЗ. „Естествено, че аз“, казва с апломб Вучков на въпроса кой първи е започнал любовната атака.

Двамата се женят и първоначално живеят на един таван. Но пък прекарват чудесни лета по Черноморието, където Вучков е екскурзовод на полски групи.

Когато той завършва института, е разпределен във Велико Търново, а тя довършва следването си в София. Бракът им издържа само две години.

След него Цветана се омъжва втори път за Николай Пенчев и с него е четири години.

Имат дъщеря Надежда. След развода си с Николай Манева се залюбва с колегата си Явор Милушев, който е с 4 години по-малък, но пък е нейната голяма любов.

„И аз имам три жени, като слагам и нея в списъка, не я забравям – смее се Вучков. – Третата ми жена успя да се сприятели със синовете ми от втория брак.

Дълги години сме заедно с Вихра, тя съумя така да приласкае моите двама синове, че те имат дори тайни от мен с нея“, не може да се нахвали телевизионерът.

Вихра Симеонова е бивш кадър на „Сан Стефано“. Покойната му втора съпруга арх. Румяна Духовникова, от която са двамата му синове, пък е проектирала блока, в който сега той живее.

Варненецът има трима наследници – един от Вихра и двама от покойната архитектка.

“Имах чудесен живот с нея, но си отиде от рак, когато изпратихме сина ни на абитуриентския му бал.

Това беше най-тежкият момент в живота ми“, категоричен е с днешна дата Петър Вучков.

Любимец на Лили Иванова

През 70-те години Асен Гаргов кани Вучков да води поредица от концерти на Лили Иванова.

“Беше с нейна благословия и продължи 20 години. През всичкото това време сме имали стотици изяви и винаги съм се възхищавал на нейния съвършен професионализъм.

Виждал съм я ядосана, гневна, разплакана, болна, но никога посредствена. За мен тя е единица мярка за професионализъм.

И в най-затънтеното селце да отидем с нея на концерт, ще сме там два часа преди концерта.

Строи се сцена, след което Лили излиза и с пианиста Сашко Кипров правят репетиция на песни, които тя пее от години.

А как излиза! Как е облечена! Отвън на столче са сложени двата й парфюма.

Когато тя излезе на бис, се пръска и излиза като чисто нова.

Бил съм с нея и на концерт в Тел Авив, където една еврейка, развълнувана от гласа на Лили, си свали синджира с шестолъчката и й го закачи на врата.

Плакаха. А Лили накрая ги разби, като изпя на иврит последния хит на една от техните звезди“, спомня си работата с естрадната ни прима Вучков, цитиран от bgdnes.bg.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Здравей, Кристиане, как си?
Next: Усвоена тераса на кърджалийски блок вбеси всички, ето защо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.