Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мис Стара Загора коментира във видео, че в града десетки момичета са били подстригвани и линчувани
  • Новини

Мис Стара Загора коментира във видео, че в града десетки момичета са били подстригвани и линчувани

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
sfdhfdghththt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Сюжетната линия от 2015 г. насам не се е променила – голи снимки, остригване, побой, а след това даже и публично линчуване. Този проблем не е инцидентен случай в Стара Загора“, това твърди в ТикТок видео Мис Стара Загора 2018 Божидара Овчарова. Поводът за коментара ѝ е нападението, при което 18-годишно момиче от Стара Загора бе пребито, нарязано с макетен нож и обръснато от 26-годишен мъж.

„Да, от Стара Загора съм, много добре знам за кого става въпрос и определено имам какво да кажа. Това е първият случай, за който разбирате вие. Далеч не е първият в историята на този комплексарски град. Сюжетната линия от 2015 г. насам не се е променила – голи снимки, остригване, побой, а след това даже и публично линчуване. Този проблем не е инцидентен случай в Стара Загора. Това е манталитет.

Знаете ли още колко момичета има? Защо трябваше да се стигне до тук, за да може да започне да се говори за това нещо? Защо?

Изобщо не се учудих, когато чух цялата история, защото е типично по старозагорски. Голи снимки се разпространяват на момичета. Въпросното момче е един от най-големите колекционери на голи момичета в Стара Загора, така че всичко в този живот се връща, разказва миската.

Кой ги създава всички тия изроди ли? Ами ние – жените, най-вече. Защото в Стара Загора е постижението на живота ти е да си с охрана, там те са най-високо в пирамидата, богопомазаните и ти си недостижима, когато гаджето ти е охрана, посочва тя.

Знаете ли колко остригани имаше, знаете ли колко пребити имаше? Знаете ли колко градски легенди има?“, казва още Овчарова.

Припомняме, че Районният съд в Стара Загора взе постоянна мярка за неотклонение “задържане под стража” спрямо Георги Георгиев, който е обвиняем за нападението на 18-годишно момиче от Стара Загора заради заплаха за убийство.

Близките на момичето твърдят, че лекарите направили 400 шева по тялото на пострадалата тийнейджърка, за да зашият 21 рани, които й били нанесени с макетно ножче. Мъжът й рязал и косите й до голо с машинка за подстригване.

На 24 юни Георги изпратил съобщение на 18-годишното момиче с текст „Направо те убивам”, а 25 юни съобщението гласяло „Ще ти закача главата”. На другия ден около 23:30 ч. в полицията е получен сигнал от съседка на момичето, че то е потърсило помощ от нея. Младата жена била с множество порезни рани и обилно кръвотечение.

Георги категорично отрича да е извършил престъплението от самото начало. Той казва, че не е отправял заплахи към семейството на 18-годишното момиче.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само като видите цените от менюто в този малък и не толкова популярен наш курорт, ще отпрашите за Гърция
Next: Ваня Джаферович: Изкараха ме насилник!

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.