Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мис Стара Загора 2017 за случая Дебора: Всички сме били във върхушката и всичко се прикрива
  • Новини

Мис Стара Загора 2017 за случая Дебора: Всички сме били във върхушката и всичко се прикрива

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
statztzzzzz.png

Голи снимки, остригване, побой, а след това и публично линчуване. Трагедията с Дебора не е инцидентен случай в Стара Загора, манталитет е от 2015 г. насам. Това е абсолютната истина“, потвърди пред „Телеграф“ Антония Дойчева – Мис Стара Загора 2017, след шокиращия клип на топкрасавицата от града на поетите от 2018-а Божидара Овчарова.

Заради него Районна прокуратура-Стара Загора се самосезира по публикации в медии с твърдения за насилие над жени. Наблюдаващият прокурор разпореди проверка от 2015 г. насам. Антония коронясала Божидара като Мис 2018, познават се. „Всички набори сме попадали във върхушката. Кой се опазил, опазил“, казва младата жена. Тя не вярва прокуратурата да има успех с акцията си, защото „едва ли някой ще реши да говори с риск да застраши себе си и здравето на близките си“.
Страх

„Побоищата най-често се потулват и не се коментират – разказва Антония. – Не знам дали момичетата се страхуват или по-скоро родителите им се опитват да прикрият детето си – знаят, че ако информацията достигне до полицията, може да му навредят още повече.“

Георги Николаев е работил като гард в дискотеките „Планета“ и „Кавали“. Дебора била барманка в „Планета“ – там двамата се запознали. Не било проблем, че 26-годишният мъжага има жена и 2-годишно момиченце. Във въпросните кръгове подобна ситуация не се смятала за необичайна. „В младите семейства почти винаги има замесен трети човек“, казва Антония.

Тя знае Георги по физиономия. Познава обаче почти осакатения от него на 15 февруари 2022 г. Радослав Георгиев.

„Пребил го и после го молил да не пуска жалба, тъй като имал дете“, разказва Мис Стара Загора. Това е втората присъда на бияча, осъден да плати 258 лв. на МВР разноски по делото плюс 1600 лв. за адвоката на Радослав, чийто иск за 10 000 лв. обезщетение е отхвърлен. Първото извършено от него зверство, за което се знае, е през 2019 г., докато е охрана в „Планета“. Тогава той и трима негови авери нападат и пребиват човек, което съдът също преценява, че е „лека телесна повреда“.

„Избива комплекси“, лаконично коментира Антония. За трагедията с Дебора казва: „Нещо много страшно е, не го пожелавам и на най-големия си враг.“
Касапницата

Защо чак месец след касапницата в Стара Загора истината за нея видя бял свят, Антония има своя теория. „Родителите на Деби според мен са се опитали да я прикрият. Явно до 5 юли, когато Георги е бил освободен от съда, са очаквали справедливост. След това са се взели в ръце и са потърсили адвокати, убедили са ги майката да говори публично. Трябвало им е много време да премислят, защото са наясно с предстоящия медиен шум. Зад Георги стоят много хора – приятели, близки, роднини. Страхували са се да не се случи още нещо лошо на семейството“, коментира Антония.

Обяснението на Антония защо Дебора е отворила на Георги, след като е получила две заплашителни съобщения в двата предишни дни, е просто: „Любовта е сляпа. Били са във връзка, знаем на 18 г. какви са любовните трепети.“
Лавина

До грандиозните шествия на 31 юли в България и редица европейски столици се стигна след лавина от събития само за няколко дни. На 26 юли майката на Дебора разказа за трагедията по радиото, а на 27-и сподели страшната истина за детето си в репортаж за Нова телевизия. Стара Загора, а с нея и цялата страна настръхна. 21 порезни рани с макетно ножче, 400 шева, ужасни психически травми – такова е състоянието на 18-годишното момиче и до ден днешен, въпреки че на шествието майка й Ивелина каза пред „Телеграф“: „Деби е мъничко по-добре. Единственото, което искаме, е справедливост.“

„Бе приета с комоцио в неврохирургията, всички бяхме шокирани“, коментира дни по-рано за „Телеграф“ Стоян Петров, лекарят, който пръв обработил раните на Деби.

Ревност е единствената версия, разглеждана от разследващите. Изплува обаче любопитна подробност – наблюдаващият прокурор, който е поискал пускането от ареста на Георги Николаев на 5 юли, е в отпуск и е заменен от прокурор
Оправдание

На 31 юли с изявление по случая излезе и съдия Таня Гьонева, която обясни, че трябвало да има опасност за живота на 18-годишната Дебора, за да е налице средна телесна повреда. Според нея липсвали доказателства, които да подплатят такова заключение. Гьонева категорично заяви, че няма да подаде оставка, защото обичала работата си.

По-късно през деня закрито за медиите бе гледана мярката за неотклонение на Георги Николаев – съдът го остави в ареста.

„Прокуратурата изнася избирателно и частично информацията в делото“, каза за „Телеграф“ адвокатът на Георги Николаев – Петко Кънев. Той отрече каквато и да е вина на клиента си и нарече всичко, казано по негов адрес, „глупости“.
Оставки

На митинг хиляди пред Съдебната палата в Стара Загора поискаха оставките на прокурор Георги Видев и съдия Татяна Гьонева. На другия ден Видев бе принуден да си подаде оставката като зам.-председател на Окръжна прокуратура-Стара Загора. Шефът на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ проф. Йовчо Йовчев пък освободи автора на съдебната експертиза на рязаната Дебора д-р Теодор Стаматов до приключване на съдебното производство. „Не съм притеснен от съдебната експертиза на д-р Стаменов, той е лекар с достатъчно професионален опит“, поясни пред „Телеграф“ проф. Йовчев.

Правната комисия на парламента се събра на 3 август на извънредно заседание заради промените в Наказателния кодекс и в Закона за защита от домашното насилие.
Наказание за раздяла

„Мода“ нарече Антония Дойчева разпространяването на снимки и видеа в Телеграм групи с цел унижение и провокация, както и побоищата, нанасяни от мъже над млади жени в Стара Загора.

Момичетата са снимани, без да знаят или с тяхно съгласие уж за лично ползване. Връзките на такива двойки траят 3-4 месеца и после снимките и клиповете плъзват в Инстаграм, Фейсбук и затворените Телеграм групи. „Нещо като мъст – ти ме заряза, аз сега ще те покажа да те видят какъв боклук си“, коментира 25-годишната днес Мис Стара Загора 2017. По думите й благодарение на родителите и приятеля й успяла да избяга от тези среди.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хисарския поп разплака мрежата! Казаното от него дълго ще държи влага
Next: Журналистката Искра Банкова загина в катастрофа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.