Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Митничари от Русенско спряха два автомобила за проверка и онемяха от видяното
  • Новини

Митничари от Русенско спряха два автомобила за проверка и онемяха от видяното

Иван Димитров Пешев февруари 6, 2024
xcvlkfgbkdkfgbfgbfg.png

180 420 къса (9021 кутии) цигари задържаха митническите инспектори на ТД Митница Русе за три дни, част от тях – след опит за бягство и преследване. На 04.02.2024 г. на трасе „Изход“ на Дунав мост при Русе се е явил лек автомобил с българска регистрация.

След заплащане на таксата за преминаване на моста, автомобилът е спрян от митническите служители и превозното средство е насочено за щателна митническа проверка, съобщават от Агенция Митници.

 

Вместо да се насочи към халето, където е трябвало да се извърши проверката, шофьорът е потеглил в противоположна посока, в насрещното движение, връщайки се в Република България.

Митническите инспектори са потеглили след лицето и със съдействие от МВР са задържали избягалия шофьор в района на град Бяла, област Русе.

След задържането му водачът е признал, че превозва контрабандни цигари. Митническите служители са намерили общо 28 240 къса (1412 кутии) цигари в специално изграден тайник, покрит с тапицерия, при задните седалки на автомобила.

По случая е образувано досъдебно производство. На водача са съставени също два акта – за възпрепятстване на митническите органи да извършат проверка и за установено наличието на изграден тайник в превозното средство.

При друг случай на Дунав мост-Русе, отново в лек автомобил са открити 10 300 къса (515 кутии) цигари с български акцизен бандерол, за които водачът не е представил задължителните по ЗАДС документи.

Акцизните стоки са били укрити във фабрични кухини в пода на автомобила и зад кората на едната предна врата. Цигарите са иззети, а на нарушителя е съставен акт.

В района на Дунав мост при Видин на 03.02.2024 г. в два случая са задържани общо 140 880 (7044) къса цигари с валиден бандерол, превозвани в нарушение на ЗАДС. Количествата са установени в товарни автомобили, превозващи хранителни продукти за Германия и Нидерландия.

Извършено е сканиране с мобилна рентгенова система и физическа проверка на отбелязани зони с нехарактерна плътност. За намерените цигари в двата камиона, водачите – български граждани, не са представили необходимите документи. Цигарите са иззети. Нарушителите са санкционирани с актове.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само слагам 1 капка и прозорците стават невидими от чистота и няма търкане с часове
Next: АПИ предупреди всички шофьори за винетките от 8 февруари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.