Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Митьо Пищова прибира украинки
  • Новини

Митьо Пищова прибира украинки

Иван Димитров Пешев март 29, 2022
mittoatoaot.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

В края на миналата седмица Митьо Пищова е излязъл от болницата. На ексцентричния търновец му се е наложило да бъде хоспитализиран заради сериозни проблеми със сърцето.

„Сърцето ми е извън ритъм. Може би това е последица и от COVID. Сега съм малко по-добре, но ме очаква допълнително лечение при сериозен кардиолог в София“, коментира пред вестника Пищова.

Фен номер едно на манекенките у нас го закъса със здравето още миналата година, преди да се поболее от короната. Според родни медици той е трябвало отдавна да обърне внимание на състоянието на сърдечно-съдовата си система. А то не било никак добро заради дългогодишната прекомерна употреба на храни, богати на холесторол, и на различни видове питиета. Като към това прибавим и бурния нощен живот, клиничната картинка става ясна не само за лекарите.

През последните години Пищова полагаше сериозни усилия да се раздели поне с част от излишните килограми. Сега бохемът се е вталил драстично, но кръвното му налягане още не можело да бъде нормализирано, както и сърдечният ритъм. Затова самият той смята, че вероятно ще му бъдат поставени стентове. Ценителят на женския сексапил призна, че, волю-неволю, ще трябва да намали темпа. На първо място това се отнасяло за секса.

„Започвам да го давам по-спокойно“, обеща Пищова. Той вече е свил значително бройките на интимните си завоевания, но явно това не е било достатъчно, за да поправи здравето си. Ексцентрикът обаче изобщо не допуска възможността за пълен отказ от секса и отхвърля с възмущение всички подпитвания на тази тема. В крайна сметка той е прав, защото именно сексът беше запазената марка на Митьо Пищова, която навремето гo издигна на гребена на светската вълна.

Като цяло обаче той се е укротил и е взел решение да се посвети на по-благородни каузи. Една от тях е да помага на бежанци от Украйна. Пищова е търновлия, а Велико Търново е един от българските градове, които изрази на дело подкрепата си за тези хора с различни хуманитарни инициативи, научи „България Днес“.

„Когато се почувствам малко по-добре, веднага ще прибера в дома си две-три украински семейства. А сега ще даря пари дрехи и храна на бежанците от Украйна“, сподели за вестника бохемът.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Министър с голяма новина за пенсиите и лекарствата
Next: Защо от 2009 г. заплатата ми е във фризера, а постоянно ми вдигате цените на всичко? Аз ли съм идиот, или вие?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.