Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мишкова нива е едно от най-интересните и мистериозни места в нашата държава
  • Новини

Мишкова нива е едно от най-интересните и мистериозни места в нашата държава

Иван Димитров Пешев юни 27, 2023
ggsdesyerymishh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Може би най-древното тракийско светилище в Странджа планина се намира в местността Мишкова нива. Обвито е в мистика поради това, че не е проучено добре, а и защото е трудно достъпно – намира се на 4 км югозападно от Малко Търново, на югоизточния склон на вр. Голямо градище, непосредствено до държавната граница с Турция.
Братя Шкорпил откриват Голямата могила

Култовите съоръжения са открити благодарение на братя Шкорпил в началото на ХХ век. Тогава те обикалят Източна Тракия, навлизат в Странджа и се натъкват на светилището. Виждат висока около осем метра могила, от основата на която стърчат огромни мраморни блокове. Карел Шкорпил е автор на първата научна публикация за култовия комплекс, включена в монографията му „Описание на старините в черноморската област – Част ІІ: Светилища и паметници с изображение на конници“, издадена у нас през 1926 г.

Шкорпил описва внушителния зид около светилището с диаметър около 26 м, и споменава че „от храма произлизат много мраморни камъни (повече от 70), пренесени в Малко Търново за разни постройки, особено за църквата и други обществени здания.“ Става дума за строителни материали, големи мраморни блокове и жертвеници.

В зидовете и олтарите на двата храма в Малко Търново има различни архитектурни детайли, които са с мрамор като този от тракийското светилище. Част от споменатите артефакти са с надписи на старогръцки, а Шкорпил прилага скици на някои от тях в публикацията си. Той споменава и за две плочи с релефи на тракийски конник.
Гробницата е разкрита през 80-те години на ХХ в.

Известният етнограф и революционер Георги Попаянов, който обикаля България и издирва тракийски преселници и бежанци, написва две книги за Източна Тракия: „Странджа. Етнографски, географски и исторически проучвания“ и „Малко Търново и неговата окрайнина. Антропо-географски и исторически проучвания“. Попаянов също споменава Мишкова нива.

От тези първи публикации става ясно, че тук има голям архелогически обект, разказва Ивелина Иванова, директор на Историческия музей в Малко Търново. Гробницата е разкрита през 80-те години на ХХ век, когато България е зад Желязната завеса. Разкопките започват през 1981 година по време на програмата „Странджа – Сакар“ под ръководството на доц. д-р Петър Делев и проф. Александър Фол.

През 1986 г. Тракийският култов комплекс е обявен за археологически паметник на културата с национално значение. Още в античността паметникът е бил разрушен и ограбен, така е намерен и в началото на разкопките. От открития археологически материал изследователите определят датировката на култовото съоръжение между средата на ІІ-то хилядолетие пр.Хр. до епохата на късната античност.

Светилището е част от голям комплекс, който се състои се от крепост на върха Голямо Градище, рудници в подножието му, могилен некропол, т. нар. Голяма могила и укрепена римска вила рустика. В нея са живели хората, които са се грижели за храма и за занаятчийското производство.
Светилището е част от голям комплекс

А дали става дума за гробница на знатен тракийски владетел или храм? Много често при траките гробниците впоследствие стават места за почитане на обожествения прародител херой, на тракийските воини и тракийския цар и така стават храмове. Тук не се открити никакви следи от погребения и за това се предполага, че това е било храм, използван като хероон (светилище на митично или реално съществуващ цар, жрец или герой), посочва Ивелина Иванова. Храмът в архитектурно отношение е от 5-4 в. пр. Хр.
Мишкова нива
„Мраморните жертвеници, намерени вградени в две от църквите в Малко Търново, са с посветени на бог Аполон, което би могло да ни потвърди, че става въпрос за храм на слънцето“, казва Ивелина Иванова. Жертвениците са на Аполон, наричан по тези места Аулариос. Открит е и надпис с посвещение на Херакъл и оброчни плочки с изображения на тракийския конник, съхранявани в музея на град Малко Търново.
Мраморните жертвеници са посветени на Аполон

Текстът гласи: „На добър час! На изслушващия бог Аполон Авларион аз Стратон, син на Стратона, началник на елините, които работят в железните рудници издигнах този жертвеник в осемнайстата година от провъзгласяването на Антонина за Август, като сторих обет за спасение и успешния труд на себе си, на близките си и на работниците.“ Съдейки по надписите, учените изследвали обекта предполагат, че главни божества в района на Малко Търново са били Зевс Дионис и Аполон Аулариок.

Мишкова нива
Входът на храма е бил украсен с монументален фронтон, който посрещал посетителите. Върху него, освен кръстосани щит и стрела, се виждат символите на слънчев култ – две обърнати човешки длани. Дланите са един от древните символи на адорация, това е поздравът към слънцето, разказва Иванова. Фронтонът е запазен и до днес и експониран пред една от сградите на Историческия музей в Малко Търново.
Мраморната крепида е дълга 23 метра

На място са запазени част от подовата настилка, блокове от гробната камера и дромоса (коридор), както и части от двете крепиди (огради). Външната крепида е с диаметър 23 метра и е обхващала основата на могилата. Мраморната крепида е била необичайно висока – 1,85 см., изградена от огромни дъговидно изрязани мраморни блокове. Смята се, че вътрешният кръг и кръглото помещение са по-ранен градеж, около който по-късно се изгражда по-голямо свещено пространство. По думите на Ивелина Иванова е честа практика едно свещено място да градира през хилядолетията.

Разкопките продължават две години, а археолозите трябвало да действат много бързо – мястото е на 500 метра от границата с Турция, в т. нар. Първа гранична зона, която се охранява от военни. Районът е заключен зад т. нар. граничен кльон и напълно недостъпен. Въпреки бързината, с която е трябвало да се работи, в експедицията участва архитекта, специалистка по антична архитектура, която прави най-добрата публикация за тракийското светилище.

Според нея има три строителни периода, като два от тях са засвидетелствани и могат да бъдат видени и сега. Тя предполага че в центъра на свещения кръг, очертан като свещено пространство, е имало долмен, от който обаче няма видими следи. Монументалният градеж не се среща никъде другаде освен в тази зона на Странджа планина – има още две такива подобни гробници, които обаче са в турската част на Странджа. Става дума за мраморни блокове, без никаква спойка, закрепени с железни скоби и залети с олово. Виждат се и сега на места в камерата.
Римската вила е обслужвала светилището

Римската вила от 2-4 в сл. Хр. е намерена на 200 метра навътре в гората. Била е административна сграда, обслужвала светилището. Предполага се, че там е живеело жречеството, а по-нагоре от вилата има малък цистов некропол с цистови гробове (циста – тип гробищно съоръжение, като на Перперикон – б. а.), които са със същата датировка. Вероятно там са били погребвани свещенослужителите.
Мишкова нива
Ценни за науката са и някогашните рудници. „Районът е много богат на металургични останки и има много рудни разработки. Преди десетина години беше направен анализ на металите от Варненския халколитен некропол.
Металургия в Странджа има от 6 000 г. пр. Хр.

С него се доказа, че металите са извадени от три рудника в Странджа – от Малко Търново, от мина „Росен“ и от днешния град Средец, което със сигурност доказва, че тук има металургия от поне шестото хилядолетие пр. Хр. Няма засвидетелствани други данни, защото в Странджа не са извършвани повече мащабни проучвания. Всичко останало са косвени източници и догадки“.

По проект на община Малко Търново през 2005 г. е възстановен куполът в комплекса. Светилището в местността Мишкова нива е включено в програмата „Седемте най-застрашени“ за 2014 г. на Europa Nostra като един от най-застрашените паметници в Европа.
Мишкова нива
Макар светилището и куполните гробници да са изключително съхранени, с падането на загражденията на кльона не могат да се охраняват и са обект на набези от иманяри. Според проф. Валерия Фол паметникът в Мишкова нива е от изключително научно значение, а консервацията и реставрацията му трябва да помогнат на обществото да осъзнае значимостта му.
Мишкова нива има нужда от реставрация и опазване

Култовият комплекс в м. Мишкова нива се посещава от около 2000 души годишно, а интересът на туристите към него непрекъснато расте. Според Ивелина Иванова обаче „уникалният тракийски култов комплекс е застрашен от физическо унищожение. Загубата за науката и бъдещите поколения би била невъзвратима“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Глухите камъни са едно от най-загадъчните и мистични места в България
Next: Огромна тайна на много години се крие в Родопите близо до Пловдив

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.