Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мишо Шамара: Това е краят на руската империя на злото
  • Новини

Мишо Шамара: Това е краят на руската империя на злото

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2022
mishhsmarmamra.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

След като един човек има абсолютна власт, той започва да губи реална представа за света и за себе си.

Допълнително за това допринася и обграждането с „Yes man“ – хора, които му казват само това, което той иска да чуе. Заради това той започва да живее с едно възприемане на света и себе си по съвсем нереален начин.

Путин го тресе някаква огромна мегаломания. Той знае, че вече е възрастен човек и иска да остави някаква легенда след себе си. В много свои интервюта той дава за пример Петър Първи и въобще си мисли, че величието на Русия не в това руският народ да е нахранен, усмихнат и да живее мирно, а в това да има повече земи, да нараства територията на страната му, която сама себе си не може да оправи.

Със завладяването на чужди държави Путин си мисли, че ще остане в историята като велик човек, което е абсолютна глупост, защото живеем в съвсем различни времена.

Това каза пред Факти популярния рапър Мишо Шамара.

„Русия отдавна не е икономически фактор. Например икономиката на Италия е в пъти по-голяма от руската. Само Италия, без да споменавам още по-силните икономически европейски държави, има два самолетоносача.

За сравнение ще дам и Нидерландия, която има 14 милиона население и е на половината на територията на България. Тази страна има почти същата икономика като руската. Тоест един нидерландец докарва брутен вътрешен продукт десет пъти повече от един руски работник. Неефективността на руската държава е очевадна и това идва от факта, че там няма върховенство на закона. Западният свят е успешен, защото има върховенство на закона“, казва Шамара.

„Путин влезе в Украйна. Свидетели сме на началото на края на руската империя на злото. Никой няма да остави това така. Ако досега подценяваха или пренебрегваха тази заплаха, то вече всички са на ясно, че това трябва да бъде унищожено веднъж завинаги. Толкова обединен Западът не е бил от дълго време насам“, смята Мишо Шамара.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Изненада от преди минути: Най-неочакваната световна сила обяви война на Русия и Путин!
Next: Вижте тайните дъщери на Путин, за които никой никога не говори

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.