Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млада българка искаше да потъне в земята от срам, заради това, което се случи в автобус 84 в София
  • Новини

Млада българка искаше да потъне в земята от срам, заради това, което се случи в автобус 84 в София

Иван Димитров Пешев декември 5, 2022
mldsaldlaslbgg.jpg

Млада българка, която живее в Белгия, взриви социалната мрежа с разказа си. Жената не крие срама си от грозната сцена, в която главни герои се оказали група чужденци, слезли от летището в София и решили да се повозят на автобус.

 

Младата дама се качила в рейса от летище „София“ заедно с група чужденци, които се опитали да си купят билети от шофьора. Той обаче им се разкрещял, че нямат дребни, а пък той гони график и ги отпратил.

Малко по-късно в автобуса се качила контрола и туристите се изправили лице в лице с грозната българска действителност. Ето пълния разказ на жената, който успя да развълнува Фейсбук, без редакторска намеса:

Не изпускай тези оферти:

Кацам вчера на летище София. Тъй като съм без багаж, се качваме с баща ми в рейс 84. След нас се качват група момчета и момичета, около 20-годишни, френскоговорящи. Тъй като в Белгия качването се извършва само от предната врата, те от там се качват.

Първите трима си купуват билетчета, но следват още 18 чинно наредени с по 5, 10 и 20лв. Шофьорът се развика. Каза, че гони график, не е продавач на билети и да влизат навътре и да не го занимават. Тъй като не го разбраха, се изправи, излезе отпред и заразмахва ръце тип да разгониш досадни кокошки. Влязоха навътре и седнаха. 

След 2 спирки се качиха контрольори, мъж и жена, дъвчещи дъвка и гледащи лошо. Моментално попаднаха на групата без билети и започнаха да крещят. Тъй като никой никого не разбираше, реших да се обадя и казах, че са без билети, защото шофьорът отказа да им продаде. Не ги интересувало. Да си плащали веднага глобата.

Защо? попитах аз, като всички искаха да купят билети. Да се карат на шофьора. След известни разправии между контрольора и шофьора, жената пребори 18 без билет и отсече гениалното: да платят една обща глоба. Децата гледат в пълно неведение защо им се крещи и какво става, затова започнах да им обяснявам. Казах предложението за обща глоба, но те обясниха, че не са обща група и не се познават всички.

Тогава всеки да плати глобата си, разкрещя се пак контролиращият. Започнах и аз да повишавам тон, че вината не е тяхна, същевременно и да превеждам и настана наистина невероятна ситуация. Мъжът застана до три момчета и ги пита: познавате ли се тримата? Познавали се. – Отивай да купиш 3 билета – обръщайки се към едното момче.

И допълни, джвакайки дъвката с презрителен жест на ръката: Айде, айде, бегай, не ме гледай. Момчето ме погледна за превод. Мислех да кажа, че мен всъщност вече ме няма, защото съм потънала в земята от срам, но казах да отиде да вземе 3 билета. „Айде бегай“ го спестих. Така на малки групички с общи 5лв всички си взеха билети. Докато трае това нещо, контрольорката попада на първите трима, които си имаха билети и изкрясква победоносно: – Ето, купили са си билетите и не са ги перфорирали. Платете си глобите. 

И ме поглежда да им кажа. Започнах да обяснявам, че в Белгия като си купиш билет, той не се перфорира никъде и те просто не знаят. Казах че ще им обясня, но няма нужда да плащат глоба. Перфорираха послушно всички билетите и се изредиха един по един да ми благодарят. Казвам ви, просто умрях от срам…

Не може ли на първата (последната) спирка на Летището да има каса или просто автомат за билети?

Не може ли цената да не е идиотското 1,60 и да очакват всеки да има точна сума, особено от чужденци?

Не може ли контрольорите да са възпитани и любезни, а не простаци?

Не може ли и шофьорите да са такива? Що за поведение, възпитание, държание?

Защо???

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 65-годишен фермер си ореше нивата, когато удари нещо твърдо, което се оказа син бидон, а когато го отвори, краката му се разтрепериха
Next: Цял свят говори за младоженците от Македония: Настояли гостите за подарък да донесат това

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.