Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млада българка искаше да потъне в земята от срам, заради това, което се случи в автобус 84 в София
  • Новини

Млада българка искаше да потъне в земята от срам, заради това, което се случи в автобус 84 в София

Иван Димитров Пешев декември 5, 2022
mldsaldlaslbgg.jpg

Млада българка, която живее в Белгия, взриви социалната мрежа с разказа си. Жената не крие срама си от грозната сцена, в която главни герои се оказали група чужденци, слезли от летището в София и решили да се повозят на автобус.

 

Младата дама се качила в рейса от летище „София“ заедно с група чужденци, които се опитали да си купят билети от шофьора. Той обаче им се разкрещял, че нямат дребни, а пък той гони график и ги отпратил.

Малко по-късно в автобуса се качила контрола и туристите се изправили лице в лице с грозната българска действителност. Ето пълния разказ на жената, който успя да развълнува Фейсбук, без редакторска намеса:

Не изпускай тези оферти:

Кацам вчера на летище София. Тъй като съм без багаж, се качваме с баща ми в рейс 84. След нас се качват група момчета и момичета, около 20-годишни, френскоговорящи. Тъй като в Белгия качването се извършва само от предната врата, те от там се качват.

Първите трима си купуват билетчета, но следват още 18 чинно наредени с по 5, 10 и 20лв. Шофьорът се развика. Каза, че гони график, не е продавач на билети и да влизат навътре и да не го занимават. Тъй като не го разбраха, се изправи, излезе отпред и заразмахва ръце тип да разгониш досадни кокошки. Влязоха навътре и седнаха. 

След 2 спирки се качиха контрольори, мъж и жена, дъвчещи дъвка и гледащи лошо. Моментално попаднаха на групата без билети и започнаха да крещят. Тъй като никой никого не разбираше, реших да се обадя и казах, че са без билети, защото шофьорът отказа да им продаде. Не ги интересувало. Да си плащали веднага глобата.

Защо? попитах аз, като всички искаха да купят билети. Да се карат на шофьора. След известни разправии между контрольора и шофьора, жената пребори 18 без билет и отсече гениалното: да платят една обща глоба. Децата гледат в пълно неведение защо им се крещи и какво става, затова започнах да им обяснявам. Казах предложението за обща глоба, но те обясниха, че не са обща група и не се познават всички.

Тогава всеки да плати глобата си, разкрещя се пак контролиращият. Започнах и аз да повишавам тон, че вината не е тяхна, същевременно и да превеждам и настана наистина невероятна ситуация. Мъжът застана до три момчета и ги пита: познавате ли се тримата? Познавали се. – Отивай да купиш 3 билета – обръщайки се към едното момче.

И допълни, джвакайки дъвката с презрителен жест на ръката: Айде, айде, бегай, не ме гледай. Момчето ме погледна за превод. Мислех да кажа, че мен всъщност вече ме няма, защото съм потънала в земята от срам, но казах да отиде да вземе 3 билета. „Айде бегай“ го спестих. Така на малки групички с общи 5лв всички си взеха билети. Докато трае това нещо, контрольорката попада на първите трима, които си имаха билети и изкрясква победоносно: – Ето, купили са си билетите и не са ги перфорирали. Платете си глобите. 

И ме поглежда да им кажа. Започнах да обяснявам, че в Белгия като си купиш билет, той не се перфорира никъде и те просто не знаят. Казах че ще им обясня, но няма нужда да плащат глоба. Перфорираха послушно всички билетите и се изредиха един по един да ми благодарят. Казвам ви, просто умрях от срам…

Не може ли на първата (последната) спирка на Летището да има каса или просто автомат за билети?

Не може ли цената да не е идиотското 1,60 и да очакват всеки да има точна сума, особено от чужденци?

Не може ли контрольорите да са възпитани и любезни, а не простаци?

Не може ли и шофьорите да са такива? Що за поведение, възпитание, държание?

Защо???

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 65-годишен фермер си ореше нивата, когато удари нещо твърдо, което се оказа син бидон, а когато го отвори, краката му се разтрепериха
Next: Цял свят говори за младоженците от Македония: Настояли гостите за подарък да донесат това

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.