Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млада българка искаше да потъне в земята от срам, заради това, което се случи в автобус 84 в София
  • Новини

Млада българка искаше да потъне в земята от срам, заради това, което се случи в автобус 84 в София

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
gfdbfbfgbfg.png

Млада българка, която живее в Белгия, взриви социалната мрежа с разказа си. Жената не крие срама си от грозната сцена, в която главни герои се оказали група чужденци, слезли от летището в София и решили да се повозят на автобус.

Младата дама се качила в рейса от летище „София“ заедно с група чужденци, които се опитали да си купят билети от шофьора. Той обаче им се разкрещял, че нямат дребни, а пък той гони график и ги отпратил.

Малко по-късно в автобуса се качила контрола и туристите се изправили лице в лице с грозната българска действителност. Ето пълния разказ на жената, който успя да развълнува Фейсбук, без редакторска намеса:

Кацам вчера на летище София. Тъй като съм без багаж, се качваме с баща ми в рейс 84. След нас се качват група момчета и момичета, около 20-годишни, френскоговорящи. Тъй като в Белгия качването се извършва само от предната врата, те от там се качват.

Първите трима си купуват билетчета, но следват още 18 чинно наредени с по 5, 10 и 20лв. Шофьорът се развика. Каза, че гони график, не е продавач на билети и да влизат навътре и да не го занимават. Тъй като не го разбраха, се изправи, излезе отпред и заразмахва ръце тип да разгониш досадни кокошки. Влязоха навътре и седнаха.

След 2 спирки се качиха контрольори, мъж и жена, дъвчещи дъвка и гледащи лошо. Моментално попаднаха на групата без билети и започнаха да крещят. Тъй като никой никого не разбираше, реших да се обадя и казах, че са без билети, защото шофьорът отказа да им продаде. Не ги интересувало. Да си плащали веднага глобата.

Защо? попитах аз, като всички искаха да купят билети. Да се карат на шофьора. След известни разправии между контрольора и шофьора, жената пребори 18 без билет и отсече гениалното: да платят една обща глоба. Децата гледат в пълно неведение защо им се крещи и какво става, затова започнах да им обяснявам. Казах предложението за обща глоба, но те обясниха, че не са обща група и не се познават всички.

Тогава всеки да плати глобата си, разкрещя се пак контролиращият. Започнах и аз да повишавам тон, че вината не е тяхна, същевременно и да превеждам и настана наистина невероятна ситуация. Мъжът застана до три момчета и ги пита: познавате ли се тримата? Познавали се. – Отивай да купиш 3 билета – обръщайки се към едното момче.

И допълни, джвакайки дъвката с презрителен жест на ръката: Айде, айде, бегай, не ме гледай. Момчето ме погледна за превод. Мислех да кажа, че мен всъщност вече ме няма, защото съм потънала в земята от срам, но казах да отиде да вземе 3 билета. „Айде бегай“ го спестих. Така на малки групички с общи 5лв всички си взеха билети. Докато трае това нещо, контрольорката попада на първите трима, които си имаха билети и изкрясква победоносно: – Ето, купили са си билетите и не са ги перфорирали. Платете си глобите.

И ме поглежда да им кажа. Започнах да обяснявам, че в Белгия като си купиш билет, той не се перфорира никъде и те просто не знаят. Казах че ще им обясня, но няма нужда да плащат глоба. Перфорираха послушно всички билетите и се изредиха един по един да ми благодарят. Казвам ви, просто умрях от срам…

Не може ли на първата (последната) спирка на Летището да има каса или просто автомат за билети?

Не може ли цената да не е идиотското 1,60 и да очакват всеки да има точна сума, особено от чужденци?

Не може ли контрольорите да са възпитани и любезни, а не простаци?

Не може ли и шофьорите да са такива? Що за поведение, възпитание, държание?

Защо???

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сервитьорка получава бакшиш, но съобщението написано на сметката я накарало да се разплаче! Вижте какво било написано
Next: Портмонетата на 3 зодии ще се пръснат от пари

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.