Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млада жена посети майка си, но остана изненадана от думите й
  • Новини

Млада жена посети майка си, но остана изненадана от думите й

Иван Димитров Пешев май 12, 2023
sdsdasiksaotiasktasot.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Една млада жена, която току-що омъжена, в един от горещите летни дни дойде да посети майка си, докато тя пиеше чай с лед, започна една история за живота, за брака, за отговорностите и задълженията на зрелостта.

Майката замислено разбърка кубчета лед в чашата си и след това ясно, трезв поглед върху дъщеря си, каза:
„Никога не забравяй приятелите си!“, Каза тя.

„Те ще бъдат по-важни с напредване на възрастта.

 

Колкото и да те обича съпруга ти, колкото и да обичаш децата си, приятелите все още ще ти бъдат необходими. Не забравяй от време на време да излизаш с тях, продължавай да излизаш с тях. И не забравяй, че твоите приятелки, са твоите сестри, дъщери и други роднини. Ще имаш нужда от други жени. Жените винаги имат нужни друга жена! „

„Това са странни съвети“, помисли си дъщерята.
„Не съм ли просто омъжена? Знаеш ли, аз просто се присъединих към света на двойките!

 

За Бога, аз съм омъжена жена, възрастна! Аз не съм момиче което се нуждае от приятелки! Съпругът ми и семейството ми ще бъдат всичко, което трябва да получа в живота си и имат реално значение!“

Но все пак се вслуша в думите на майка си и продължи да поддържа контакт с приятелите си.

С течение на годините, тя постепенно започна да разбира, че майка й в действителност, знае точно какво казва. С течение на времето и природата прави промени в живота на всяка жена, а приятелките на най-голямата подкрепа за нея.

Когато стана на 40 и няколко години, ето какво беше научила:
Времето минава.
Животът се случва.
Разстоянието разделя.
Децата растат.

Любовта избледнява.
Сърцата се разбиват.
Работата идва и си отива.
Кариерата приключва.
Родителите умират.
Колегите те забравят.
Мъжете имат свой собствен свят.

Но приятелките са там за вас, без значение колко време и километри има между вас.

 

Един приятел никога не е толкова далеч, че да не може да е вас, когато е необходимо.
Докато спазвате морала, наречен живот, трябва да помислите и за себе си, а вашите приятели ще бъдат там, по протежение на пътя, ще ви дават аплодисменти, ще се молят за вас и ще ви очакват в края пъти с отворени обятия. И понякога дори ще нарушат правилата за вас.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Юксел Кадриев получи най-чаканата вест, не е на себе си от щастие
Next: Моята приятелка е цветарка и с изумление видях как пусна кубче лед в орхидеята ми, а то каква била работата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.