Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млада жена се чудеше защо съпругът й иска развод, докато не видя тетрадката на сина си
  • Новини

Млада жена се чудеше защо съпругът й иска развод, докато не видя тетрадката на сина си

Иван Димитров Пешев юни 4, 2023
zhheenenettsrsrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Край на брак заради тетрадка може би звучи налудничаво. Малко хора, които могат да се похвалят със сполучлив брак. В течение на годините любовта избледнява, съпрузите се отчуждават един от друг, а спомените за приятните емоции от началото на връзката само подсилват разочарованието и карат много хора да вземат най-тежкото решение и да се разведат.

Колкото и странно да звучи, тайната на щастливия семеен живот се крие в най-простите неща.

За съжаление го научаваме твърде късно. Както героинята на днешната ни история Хелън.

Младата жена изпаднала в отчаяние, когато разбрала, че мъжът й Джон иска да сложи край на брака им. Защо да го прави – съюзът им бил много хармоничен. Живеели не по-лошо от другите семейства и рядко се карали.

Мъжът й се прибирал вкъщи винаги навреме, не криел телефона си и се държал нормално с нея.

Жената се чувствала обидена и нещастна. И не спирала да си задава въпроса: с какво не е угодила на мъжа си? Къщата била винаги чиста, синът им – добре възпитан, обгрижен и отличен ученик.
Самата тя отделяла достатъчно време за външния си вид и изглеждала страхотно за възрастта си, спортувала и посещавала салоните за красота.

За да се разсее и успокои след неприятния разговор с Джон, Хелън решила да изчисти къщата. Тя дълго мила пода, бърсала старите семейни снимки и местела неща от едно място на друго. След като приключила с дневната и спалнята, влязла в стаята на сина си.

Когато приключила с почистването, погледът й се спрял на една от тетрадките на детето в далечния край на бюрото. Тъй като синът й изпитвал затруднения по този предмет, тя решила да надникне вътре и да види как се справя.

В самото начало на тетрадката видяла есе на тема “Моето семейство”. Грешки, разбира се, имало, но това изобщо не привлякло вниманието на Хелън.

10-годишният й син разсъждавал много разумно и интересно над отношенията между мъжа и жената. Момчето пишело колко е важно съпрузите да разговарят и да прекарват времето си заедно.

“Мама и татко почти не си говорят. Отдавна не съм ги виждал да излизат някъде. Не пътуваме и не излизаме на заведение всички заедно.

Обичам родителите си и наистина искам да сме едно семейство. Но ми се струва, че възрастните работят твърде много и забравят защо са заедно”, пишел синът й.

Написаното било като гръм от ясно небе за младата жена. Простите думи на 10-годишното момче я ударили право в сърцето. Наистина, през последните 3-4 години тя била зациклила над работата си. През почивните дни ходела на фитнес, на маникюр или се виждала с приятелки.

А заедно със съпруга си отдавна не били ходили някъде.

Жената си припомнила как по-рано всяка вечер са гледали филми и се прегръщали. А после дори това изчезнало. Заради домакинската работа изобщо не й било до “глупости”.

Кога за последно са обсъждали нещо заедно, без да се брои списъка за пазаруване или семейния бюджет? Кога за последен път всички заедно са излизали на разходка?

Тя не спирала да си задава въпроси, на които не можела да намери отговори. Оказало се, че в суматохата поставяла на преден план неща, които са от второстепенно значение.

Защо му е на съпруга й красива, но студена жена, с която няма за какво да си говори?

Хелън избухнала в сълзи. Тя осъзнала грешките си и й се приискало да промени много неща.

Когато Джон се прибрал от работа, тя го изненадала с вкусна вечеря. А след като се нахранили, зарязала мръсните чинии и предложила всички да се съберат пред телевизора и да изгледат някоя хубава комедия.

Любимите й мъже се спогледали въпросително, но приели предложението. Всички не спирали да се смеят и забавляват. А накрая Хелън се притиснала силно до мъжа си и му прошепнала “Хайде да си дадем още един шанс!”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пълен обрат! След няколко години тези видове жилища ще са непродаваеми
Next: Йод и мляко – ефикасна смес срещу фитофтора: Без повече болести по доматите, а само добра реколта

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.