Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млада лечителка вижда болестите като на скенер, цери дори нелечими болести
  • Новини

Млада лечителка вижда болестите като на скенер, цери дори нелечими болести

Иван Димитров Пешев януари 15, 2023
seasndaskdas.jpg

Бранимира Цочева е на 34 г. от Троян. По професия е грънчар, но преди около 5 г. почувствала нужда да изработва икони. Така станала доста успешен зограф, без да изоставя първия си занаят. Когато била на 4 г., по време на медицинска криза за първи път получила знамение, че има мисия да помага на хората.

Дълги години чувала гласове, които й напомняли това, но не знаела какво да направи. Едва в края на миналото лято сънувала Ванга, която я изпратила на определено енергийно място край Петрич. Там получила от свои духовни учители (които тя нарича извънземни) свръхестествени целителски дарби. С тях днес успява да лекува хронични и дори нелечими болежки.

– Г-жо Цочева, откога имате способности да помагате на хората?
– Когато съм била на 4 години, се е случило голямо премеждие. Оцеляла съм като по чудо. Ей така от нищото започнало подуване на цялото ми тяло. Родителите ми са ме закарали в болницата с внезапно влошено състояние. Спомням си как баща ми ме носеше на ръце по едни стълби към спешното. После видях и себе си отвисоко – безпомощна и почти мъртва. Виждах лекарите и медицинските сестри да извършват различни манипулации върху мен. Бързаха, викаха. Така разбрах, че душата ми е напуснала тялото. Тогава видях тунела с бяла светлина. Това, което помня, е, че за пръв път чух, че имам мисия и трябва да я изпълня. След това ме върнаха обратно в тялото ми и отворих очи в интензивния сектор. Лекарите нямаха обяснение кое може да е довело до това мое състояние. Възстанових се.

Не изпускай тези оферти:

– Имаше ли други необясними знаци в детството ви?
– Да, знаците бяха гласове, които идваха в главата ми, че трябва да помагам на хората и аз се чудех какво ми става, дали съм добре. Доста имаше. В тийнейджърските години чувах гласове и до ден днешен чувам. Все ме насочват към хора, които имат нужда от помощ. Като малка се чудех как мога да им помогна, какво да направя. Малко по малко сглобих мозайката.

– Кога започнахте да правите икони?
– Аз не бях вярваща, но преди около 5 г. започнах да правя православни икони ръчна изработка върху кора от дърво или върху дърво. Слагам златни и сребърни орнаменти, на някои слагам надписи.

– Как се отключи вярата ви?– При самата изработка на иконите дойде любов към Бога и Богородица. Постепенно се обърнах към тях, започнах да вярвам и станах вярваща. В иконите влагам много обич, вяра, любов и търпение. Чрез тях искам да върна вярата на хората в Бог. В последно време имам наблюдение, че все повече хора се обръщат към вярата, все повече хора търсят Бог и Богородица, търсят манастири и църкви, което много ме радва като християнка.

– Кой ви научи как се правят икони?
– Нямах учител. Самоука съм.
– Иконите основно занимание ли са ви? Работите ли нещо друго?
– Още от преди иконите се занимавам с производство на керамика. Имам майсторско свидетелство към Ловешката камара на занаятите. Майсторството ми е грънчарство. Изработката на икони дойде по-късно. Почувствах, че трябва да ги правя, да стигат до хората. Не съм изоставила грънчарството. Имам цех за производство на керамика. Не спирам да работя.

– А как дойдоха способностите ви на лечител?
– В края на лятото през миналата година сънувах сън, в който баба Ванга ми се яви. Тя ми показа в картина едно точно определено място, на което трябваше да отида непременно. Каза ми, че е време да започна мисията си, така ми заръча. След известно време, водена от съня си, отидох на това място. Изглеждаше точно така, както го видях в съня си. На това място направих контакт с извънземна цивилизация по невероятен начин. В началото се уплаших, защото трудно може да се повярва, но когато разбрах, че са с добри намерения, всичко в мен се успокои. Едва когато се случи такъв контакт по телепатия, тогава човек е склонен да повярва. Тогава по нареждане на Бог те ми дадоха тези лечебни енергии, с които мога да лекувам хората. От този ден нататък започнах с моята мисия. Още помня първия човек, когото излекувах. По време на сеанса открих, че мога да виждам като на скенер заболяванията. Човек напълно усеща лечебните енергии, които протичат и лекуват тялото му. Те влизат през коронната чакра и през очите, намират болното място, създават здрави клетки и работят до пълното оздравяване на организма. От 3 до 5 сеанса са напълно достатъчни, но има случаи, които изискват повече интензивни сеанси, повече лечение до пълното възстановяване на организма.
– Къде беше мястото, където направихте първия контакт с тези сили?

– В Петричкия регион. Отидох сама с колата. Бях там, срещу планината. Неотдавна пак направих контакт с извънземните, те не искат да упоменавам къде е мястото, защото още не било дошло времето да се разбере точно къде имат база. Връзката ни е телепатична.
– Какви болести лекувате?
– Мигрена и главоболие, което не броя за болести. Дископатии, болки в кръста, в ставите, тежки депресии, паникатаки, проблеми със зрението. Имах случай, при който бяха назначили операция за премахване на перде на окото и човекът отиде, когато бяха казали докторите за операцията. Направиха изследване и го върнаха от болницата, понеже бил със здрави очи, което много ме зарадва, че не са го пипали въобще. До 2 диоптъра мога да сваля. При настинки и грип също повлиявам добре, за да може организмът да се излекува по-бързо. Нормализирам кръвно, кръвна захар, увеличена простата при мъжете – имам два случая на намаляване на простата. При церебрална парализа повлиявам отпускането на мускули и сухожилия, но там са нужни повече сеанси. Помагам и при проблемно забременяване.
– В кои случаи не можете да помогнете?
– При два случая не мога да помогна – когато душата на човек не иска и не вярва, че ще се излекува и когато човек сам трябва да изчисти кармата си чрез осъзнаване.
– Как се провеждат сеансите?
– При мен първият път е важен да се видим с човека очи в очи. Оттам нататък е дистанционно. Не е нужно всеки път да идва и да се виждаме.
– Каква е цената на лечението?
– Нямам ценоразпис, кой каквото даде. /телеграф

Публикувана на
15 Януари 2023 година

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Този симпатяга е най-успелият ни ТВ водещ днес, ще го познаете ли
Next: Когато носите това нещо наопаки, злините и магиите ще се върнат при този, който ги е предизвикал

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.