Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млада лечителка вижда болестите като на скенер, цери дори нелечими болести
  • Новини

Млада лечителка вижда болестите като на скенер, цери дори нелечими болести

Иван Димитров Пешев януари 15, 2023
seasndaskdas.jpg

Бранимира Цочева е на 34 г. от Троян. По професия е грънчар, но преди около 5 г. почувствала нужда да изработва икони. Така станала доста успешен зограф, без да изоставя първия си занаят. Когато била на 4 г., по време на медицинска криза за първи път получила знамение, че има мисия да помага на хората.

Дълги години чувала гласове, които й напомняли това, но не знаела какво да направи. Едва в края на миналото лято сънувала Ванга, която я изпратила на определено енергийно място край Петрич. Там получила от свои духовни учители (които тя нарича извънземни) свръхестествени целителски дарби. С тях днес успява да лекува хронични и дори нелечими болежки.

– Г-жо Цочева, откога имате способности да помагате на хората?
– Когато съм била на 4 години, се е случило голямо премеждие. Оцеляла съм като по чудо. Ей така от нищото започнало подуване на цялото ми тяло. Родителите ми са ме закарали в болницата с внезапно влошено състояние. Спомням си как баща ми ме носеше на ръце по едни стълби към спешното. После видях и себе си отвисоко – безпомощна и почти мъртва. Виждах лекарите и медицинските сестри да извършват различни манипулации върху мен. Бързаха, викаха. Така разбрах, че душата ми е напуснала тялото. Тогава видях тунела с бяла светлина. Това, което помня, е, че за пръв път чух, че имам мисия и трябва да я изпълня. След това ме върнаха обратно в тялото ми и отворих очи в интензивния сектор. Лекарите нямаха обяснение кое може да е довело до това мое състояние. Възстанових се.

Не изпускай тези оферти:

– Имаше ли други необясними знаци в детството ви?
– Да, знаците бяха гласове, които идваха в главата ми, че трябва да помагам на хората и аз се чудех какво ми става, дали съм добре. Доста имаше. В тийнейджърските години чувах гласове и до ден днешен чувам. Все ме насочват към хора, които имат нужда от помощ. Като малка се чудех как мога да им помогна, какво да направя. Малко по малко сглобих мозайката.

– Кога започнахте да правите икони?
– Аз не бях вярваща, но преди около 5 г. започнах да правя православни икони ръчна изработка върху кора от дърво или върху дърво. Слагам златни и сребърни орнаменти, на някои слагам надписи.

– Как се отключи вярата ви?– При самата изработка на иконите дойде любов към Бога и Богородица. Постепенно се обърнах към тях, започнах да вярвам и станах вярваща. В иконите влагам много обич, вяра, любов и търпение. Чрез тях искам да върна вярата на хората в Бог. В последно време имам наблюдение, че все повече хора се обръщат към вярата, все повече хора търсят Бог и Богородица, търсят манастири и църкви, което много ме радва като християнка.

– Кой ви научи как се правят икони?
– Нямах учител. Самоука съм.
– Иконите основно занимание ли са ви? Работите ли нещо друго?
– Още от преди иконите се занимавам с производство на керамика. Имам майсторско свидетелство към Ловешката камара на занаятите. Майсторството ми е грънчарство. Изработката на икони дойде по-късно. Почувствах, че трябва да ги правя, да стигат до хората. Не съм изоставила грънчарството. Имам цех за производство на керамика. Не спирам да работя.

– А как дойдоха способностите ви на лечител?
– В края на лятото през миналата година сънувах сън, в който баба Ванга ми се яви. Тя ми показа в картина едно точно определено място, на което трябваше да отида непременно. Каза ми, че е време да започна мисията си, така ми заръча. След известно време, водена от съня си, отидох на това място. Изглеждаше точно така, както го видях в съня си. На това място направих контакт с извънземна цивилизация по невероятен начин. В началото се уплаших, защото трудно може да се повярва, но когато разбрах, че са с добри намерения, всичко в мен се успокои. Едва когато се случи такъв контакт по телепатия, тогава човек е склонен да повярва. Тогава по нареждане на Бог те ми дадоха тези лечебни енергии, с които мога да лекувам хората. От този ден нататък започнах с моята мисия. Още помня първия човек, когото излекувах. По време на сеанса открих, че мога да виждам като на скенер заболяванията. Човек напълно усеща лечебните енергии, които протичат и лекуват тялото му. Те влизат през коронната чакра и през очите, намират болното място, създават здрави клетки и работят до пълното оздравяване на организма. От 3 до 5 сеанса са напълно достатъчни, но има случаи, които изискват повече интензивни сеанси, повече лечение до пълното възстановяване на организма.
– Къде беше мястото, където направихте първия контакт с тези сили?

– В Петричкия регион. Отидох сама с колата. Бях там, срещу планината. Неотдавна пак направих контакт с извънземните, те не искат да упоменавам къде е мястото, защото още не било дошло времето да се разбере точно къде имат база. Връзката ни е телепатична.
– Какви болести лекувате?
– Мигрена и главоболие, което не броя за болести. Дископатии, болки в кръста, в ставите, тежки депресии, паникатаки, проблеми със зрението. Имах случай, при който бяха назначили операция за премахване на перде на окото и човекът отиде, когато бяха казали докторите за операцията. Направиха изследване и го върнаха от болницата, понеже бил със здрави очи, което много ме зарадва, че не са го пипали въобще. До 2 диоптъра мога да сваля. При настинки и грип също повлиявам добре, за да може организмът да се излекува по-бързо. Нормализирам кръвно, кръвна захар, увеличена простата при мъжете – имам два случая на намаляване на простата. При церебрална парализа повлиявам отпускането на мускули и сухожилия, но там са нужни повече сеанси. Помагам и при проблемно забременяване.
– В кои случаи не можете да помогнете?
– При два случая не мога да помогна – когато душата на човек не иска и не вярва, че ще се излекува и когато човек сам трябва да изчисти кармата си чрез осъзнаване.
– Как се провеждат сеансите?
– При мен първият път е важен да се видим с човека очи в очи. Оттам нататък е дистанционно. Не е нужно всеки път да идва и да се виждаме.
– Каква е цената на лечението?
– Нямам ценоразпис, кой каквото даде. /телеграф

Публикувана на
15 Януари 2023 година

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Този симпатяга е най-успелият ни ТВ водещ днес, ще го познаете ли
Next: Когато носите това нещо наопаки, злините и магиите ще се върнат при този, който ги е предизвикал

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Убитата от сина си Таня е успешна бизнес дама и уникален човек
  • Скандалната професорка се оказа бедна църковна мишка, раздавала парите на лекари-сиромаси
  • Тони Стораро с изповед: „Фики знае какво е нямане. Емрах не знае какво е да нямаш“
  • Народът скочи срещу охранители, удряли млад мъж в Пловдив
  • Демерджиев: Има връзка между бомбените заплахи и разкритията за Пеевски
  • Огнен ад в секретно космическо съоръжение за стотици милиони в България!
  • Шокиращ обрат в „Ергенът“! Радо е изгонен заради агресия, Габи си тръгва с него
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали
  • Кога се слага киселото зеле: Колко сол се слага на литър вода и как да стане хрупкаво. Вижте повече..
  • Борисов ни стъписа: Започват…Вижте повече..

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.