Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млада майка се чудеше защо съпругът й иска развод, докато не видя тетрадката на сина си
  • Новини

Млада майка се чудеше защо съпругът й иска развод, докато не видя тетрадката на сина си

Иван Димитров Пешев декември 25, 2022
malsdkasodkas.png

Край на брак заради тетрадка може би звучи налудничаво. Малко хора, които могат да се похвалят със сполучлив брак. В течение на годините любовта избледнява, съпрузите се отчуждават един от друг, а спомените за приятните емоции от началото на връзката само подсилват разочарованието и карат много хора да вземат най-тежкото решение и да се разведат.

Колкото и странно да звучи, тайната на щастливия семеен живот се крие в най-простите неща.

За съжаление го научаваме твърде късно. Както героинята на днешната ни история Хелън.

Младата жена изпаднала в отчаяние, когато разбрала, че мъжът й Джон иска да сложи край на брака им. Защо да го прави – съюзът им бил много хармоничен. Живеели не по-лошо от другите семейства и рядко се карали.

Не изпускай тези оферти:

Мъжът й се прибирал вкъщи винаги навреме, не криел телефона си и се държал нормално с нея.

Жената се чувствала обидена и нещастна. И не спирала да си задава въпроса: с какво не е угодила на мъжа си? Къщата била винаги чиста, синът им – добре възпитан, обгрижен и отличен ученик.
Самата тя отделяла достатъчно време за външния си вид и изглеждала страхотно за възрастта си, спортувала и посещавала салоните за красота.

За да се разсее и успокои след неприятния разговор с Джон, Хелън решила да изчисти къщата. Тя дълго мила пода, бърсала старите семейни снимки и местела неща от едно място на друго. След като приключила с дневната и спалнята, влязла в стаята на сина си.

Когато приключила с почистването, погледът й се спрял на една от тетрадките на детето в далечния край на бюрото. Тъй като синът й изпитвал затруднения по този предмет, тя решила да надникне вътре и да види как се справя.

В самото начало на тетрадката видяла есе на тема “Моето семейство”. Грешки, разбира се, имало, но това изобщо не привлякло вниманието на Хелън.

10-годишният й син разсъждавал много разумно и интересно над отношенията между мъжа и жената. Момчето пишело колко е важно съпрузите да разговарят и да прекарват времето си заедно.

“Мама и татко почти не си говорят. Отдавна не съм ги виждал да излизат някъде. Не пътуваме и не излизаме на заведение всички заедно.

Обичам родителите си и наистина искам да сме едно семейство. Но ми се струва, че възрастните работят твърде много и забравят защо са заедно”, пишел синът й.

Написаното било като гръм от ясно небе за младата жена. Простите думи на 10-годишното момче я ударили право в сърцето. Наистина, през последните 3-4 години тя била зациклила над работата си. През почивните дни ходела на фитнес, на маникюр или се виждала с приятелки.

А заедно със съпруга си отдавна не били ходили някъде.

Жената си припомнила как по-рано всяка вечер са гледали филми и се прегръщали. А после дори това изчезнало. Заради домакинската работа изобщо не й било до “глупости”.

Кога за последно са обсъждали нещо заедно, без да се брои списъка за пазаруване или семейния бюджет? Кога за последен път всички заедно са излизали на разходка?

Тя не спирала да си задава въпроси, на които не можела да намери отговори. Оказало се, че в суматохата поставяла на преден план неща, които са от второстепенно значение.

Защо му е на съпруга й красива, но студена жена, с която няма за какво да си говори?

Хелън избухнала в сълзи. Тя осъзнала грешките си и й се приискало да промени много неща.

Когато Джон се прибрал от работа, тя го изненадала с вкусна вечеря. А след като се нахранили, зарязала мръсните чинии и предложила всички да се съберат пред телевизора и да изгледат някоя хубава комедия.

Любимите й мъже се спогледали въпросително, но приели предложението. Всички не спирали да се смеят и забавляват. А накрая Хелън се притиснала силно до мъжа си и му прошепнала “Хайде да си дадем още един шанс!”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Много пари за 3 зодии за ЧНГ
Next: Официално! Зимата идва в България до дни, ето къде ще завали снят

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.