Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млада фермерка от Якоруда изби рибата! Вече има 2 магазина в София, хората се редят на опашка
  • Новини

Млада фермерка от Якоруда изби рибата! Вече има 2 магазина в София, хората се редят на опашка

Иван Димитров Пешев декември 19, 2022
qkoraskdausdasd.png

Ние сме трудолюбиви и честни хора, които се работят неуморно денем и нощем – така Айше Хасан описва себе си и своето семейство. Тя е трето поколение фермер, пише Струма ком.

Наследила е любовта към животните още от своите баба и дядо. Днес заедно със своите родители и брат тя продължава традицията, развивайки семейната екоферма „Белмекен“.

Стопанството е разположено в живописното якорудско село Аврамово. В него се отглеждат 22 крави и 50 овце от местни породи. През зимата са на ясла, а от края на месец май до октомври са на свободна паша горе на Белмекен.

Доенето се извършва механизирано с агрегати, а суровината се преработва на ишлеме. Айше работи в посока към модернизиране на стопанството с по-големи удобства за животните. Мечтата й е да си има собствена мандра.
Дори в момента учи за технолог в Университет по хранителни технологии в Пловдив, пише агри.бг.

Не изпускай тези оферти:

В стопанството работите цялото семейство. Как си разпределяте ролите?

Кой каквото може, това върши. Моите деца още учат, но и те помагат, когато могат.
Децата радват ли се на животните?

Да, постоянно. Моето момиченце е на 8 години и много се грижи за тях. Има си любими теленца и агънца. Даже на моменти, когато внесем агне вкъщи, не дава да го изнесем. Винаги им дава имена.

Големият ми син е на 17 години. Когато беше по-малък, постоянно повтаряше, че иска да стане ветеринарен лекар, за да се грижи за животните на дядо си.
Какви продукти произвеждате и къде намирате пазар?

Правим прясно и кисело мляко, кашкавал и сирене от краве и овче мляко. В София държим два магазина. Там сме почти от 8 години и имаме постоянни клиенти.

Единият ни магазин се намира в кв. Лозенец на Римската стена, който отваряме в събота, а другият – в Драгалевци, който работи в сряда. Предлагаме и зеленчуци, които отглеждаме, както и сладка от горски плодове, които берем от Белмекен.
Обичате ли да експериментирате с нови вкусове?

Да, пробвам различни комбинации за удоволствие. Правя сирене с чушки, кашкавал с чубрица. Предлагам и на клиентите да опитат, за да получа обратна връзка.
Какво най-много харесвате в работата си и защо?

Всичко ми харесва. Обичам много животните и да се грижа за тях ми доставя удоволствие. Имаме трудности, но успяваме да се справим. Това са живи същества, които приемаме като част от семейството и полагаме всички необходими грижи за тях.
Кои женски качества Ви помагат в работата?

В грижата за животните не се разделяме на мъже и жени, но ние сякаш изпитваме повече обич и състрадание.

В общуването с клиентите се справям много добре. Не че толкова говоря, а по-скоро уважението, което изпитваме взаимно, ни помага да работим толкова години заедно. Като отварям магазина, клиентите ме чакат на опашка отвън. От 8:00 до 13:00 часа потокът не спира.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отивам на гости на съседката и гледам наредила яйцата на решетката във фурната, направо се изцъклих, но като ги пробвах, оле майко
Next: Българската къща, която събра погледите на целия свят, а като надникнете вътре- няма да повярвате, че това е направено от българин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.