Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младежки спипаха пиян полицай да бръмчи с колата си из Враца и стана страшно
  • Новини

Младежки спипаха пиян полицай да бръмчи с колата си из Враца и стана страшно

Иван Димитров Пешев октомври 17, 2023
asfsdfsdfgwegewgew.png

Врачани спипаха полицай да кара мъртвопиян посред бял ден във Враца, съобщава BulNews. 

Скандалната случка се е разиграла в събота, около 15 часа, на алеите на бул. „Демокрация“ в града. Двама млади мъже се движели в посока светофара на „Космос“, като карали зад черно „Ауди“ с рег. номер ВР 9249 СК. В района на бившия фенклуб на „Ботев“ /Враца/, шофьорът пред младежите пуснал аварийните светлини, за да паркира.

 

Те спрели, за да го изчакат, но останали втрещени от маневрите на човека зад волана. Той правел напълно неадекватни действия, но върхът на сладоледа бил, когато на заден ход се блъснал в дърво.

 

Тогава младежите се усъмнили, че нещо не е наред. Те слезли от автомобила си и отишли до другата кола, за да проверят да не би шофьорът да е възрастен, затруднен или да има нужда от някаква помощ. Оказало се обаче, че той просто бил мъртвопиян.

Случката се разиграла в почивен ден, по светло, когато районът бил изключително оживен. Пред погледите на десетки свидетели мъжът бил накаран да слезе от колата и да я остави, като едва се крепял на краката си.

 

„Беше скандално пиян. Не просто ударил няколко питиета, буквално не можеше да ходи“, разказаха очевидци на станалото.

Случката е достатъчно фрапираща и само поради факта, че някой си е позволил да седне в подобно състояние зад волана. В случая обаче става въпрос за още по-голям скандал, тъй като се оказало, че шофьорът е полицай, който живее в района.

 

Когато бил принуден от младите мъже да слезе от колата, полицаят се подчинил. Фъфлейки, той се опитал да ги убеди да не подават сигнал срещу него и доброволно се прибрал у дома си. Въпреки това, съвестните граждани се обадили на телефон 112 и съобщили за станалото.

Хората са потресени, че човек, който би трябвало да следи за спазването на правилата, ги нарушава по подобен брутален начин. Възможно е само намесата на съвестните младежи да е попречила да се стигне до инцидент с тежки последици. Свидетелите на скандалната случка настояват за незабавна реакция от компетентните органи и провинилият се униформен да си понесе последиците.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф. Георги Рачев смая всички с прогноза: Времето ще е шокиращо
Next: Скръбна вест! Почина един от най-уважаваните лекари у нас – д-р Гюзелев

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.