Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младеж бива отхвърлен от дъщеря на богаташ: 10 години по-късно той я среща отново
  • Новини

Младеж бива отхвърлен от дъщеря на богаташ: 10 години по-късно той я среща отново

Иван Димитров Пешев юни 11, 2023
sssssidisdisurrrsrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Какви са качествата, които търсим в един партньор? Всеки от нас има някакви индивидуални изисквания, сподели ги с мен!

В тази история бедно момче се влюбва в дъщерята на богаташ. Момчето решило да бъде открито и да сподели чувствата си, мислите, емоциите и начина, по който момичето го кара да се чувства.

Момичето го отхвърля подигравателно, като му казва думи които той никога не забравя.

Те гласяли:

„Твоята месечна заплата е еквивалентна на моите ежедневни разходи. Как очакваш да бъда с някой като теб? Аз никога не бих заобичала човек като теб, забрави за мен. Иди и си намери и се ожени за някоя, която е на твоето ниво!“

Сърцето на момчето било разбито. Той трудно преглътнал тези думи. Животът и за двамата продължил. Докато един ден след 10 години те не се засекли случайно в един търговски център…

Жената веднага познала бедното момче и с усмивка на лице му казала: „Хей, как си? Сега съм омъжена за един много умен човек, неговата заплата е 30 000 лв. на месец! Можеш ли да победиш това?“

Поредните думи, забити като нож в сърцето на влюбеният мъж. Той не отговорил нищо на тази нападка, само се усмихнал.

В това време до дамата доближава нейният съпруг. Той вижда мъжа до жена си и му казва: „Добър ден господине, виждам, че сте срещнал моята жена!“. А на нея дава обяснение, че това е неговият шеф… Първоначално господинът дори не се сетил за този си свой служител.

Жената останала без думи, изражението й коренно се променило. Усмивката на лицето й замръзнала.

С усмивка на лице, някога бедният и влюбен младеж – сега истински мъж, поздравява учтиво, пожелава приятен ден и тръгва като остава двойката в размишления.

След това жената, гледайки своя съпруг, му задала въпрос:

„Нима това наистина беше твоят шеф?!“

И получила отговор, какъвто не е очаквала:

„Да, скъпа. Той е много скромен човек, но животът му представлява една тъжна история. Казват, че преди години той се е влюбил в една дама, обичал я е безкористно, а тя го отхвърля, защото е бил беден.

Думите, които му е казала дамата, са се забили в неговото съзнание и той започнал да работи усърдно. Те го мотивирали. Той е интелигентен мъж и заради това става успешен бизнесмен. Сега е мултимилионер, който печели милиони на месец. За съжаление обаче, той не може още да се избави от мъката, която му е причинила дамата и е необвързан.“

Поуката от историята:

Животът е кратък. Освен това, той е като огледалото – можеш да видии само толкова, колкото се отразява. Ние не трябва да бъдем прекалено арогантни или горди когато разговаряме с хора, които мислим, че са под нас.

Хубаво е да можем да се замислим за чуждите нужди и за ситуациите в които са изпаднали. Човешките емоции и чувства не трябва да са ни чужди. Нека бъдем малко по-добри и милостиви! И нека помним – с времето всичко се променя! Колелото на живота се върти, никога не се знае от коя страна можем да попаднем.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Повече насекоми няма да влизат в къщата: Споделям начина на баба ми за справяне с тях
Next: Полейте ягодите с това и ще берете рекордна реколта от сочни плодове

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.