Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младеж излезе от 12-годишна кома и изуми света с разказа си
  • Новини

Младеж излезе от 12-годишна кома и изуми света с разказа си

Иван Димитров Пешев февруари 6, 2023
masriastnaskomaaa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В продължение на 12 дълги години Мартин Писториус беше затворен в собственото си тяло. Всички около него смятаха, че е в безсъзнание, не вижда и не чува абсолютно нищо.

Мартин обаче най-накрая успя да каже какво наистина се е случило. Когато се опиташ да си представиш себе си на негово място, става неудобно
Мартин виждал, чувал и разбирал всичко, но не можел да даде нито един сигнал за това. Не можел да говори или да се движи. Сега, гледайки Мартин, е трудно дори да си представим през какво е трябвало да премине.

Беше на 12 години и абсолютно здрав. Мартин е израснал в Южна Африка. Един ден той се прибрал от училище и се оплакал от болест. Момчето ставало все по-зле и по-зле: той загубил способността да говори, мускулите му отслабнали и не можел да се движи.

Лекарите решили, че това е ново дегенеративно заболяване. Те казали на родителите си, че Мартин напълно е загубил контакт с външния свят и не разбира какво се случва около него. Но те сгрешили! Мартин казва, че е бил в съзнание в продължение на 12 години, но никой не е знаел за това.

Ето как изглежда Мартин днес. Той може да говори с помощта на компютър, който изговаря това, което пише. Казва, че е видял и чул много неща, но никой не го забелязал, сякаш бил призрак. Един ден той чул майка си в пристъп на отчаяние да казва, че ще е по-добре да умре.

Мартин казва, че го боляло да чуе това, но разбрирал защо майка му казала това. Знаел, че тя се смята за лоша майка, че не се справя. Било му много трудно, защото не можел да каже, че тя е добра майка и прави всичко както трябва.

Той живеел у дома с родителите си, но от време на време го водели в центрове за лечение, където понякога дори бил тормозен. Но според Мартин е имало повече добри лекари, отколкото лоши. Като онази, която забелязала искрата на живота в очите му. Осъзнала, че той е тук и разбира всичко.

Постепенно Мартин се научи да общува. Той направи титанични усилия и успя да контролира тялото си. Завърши колеж, получи шофьорска книжка и сега кара специално пригодена кола. През 2008 г. се запозна с приятелка на сестра си Йоана. Те се ожениха през 2009 г.

Мартин насърчава всички да се отнасят един към друг с доброта, уважение, съчувствие. Силата на разума, значението на любовта и вярата никога не бива да се подценяват. Не можеш да спреш да мечтаеш.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията е голяма: Цял отбор е погребан под развалините на хотел в Турция
Next: Прокоба с делото Белнейски, всички свидетели и експерти изчезват, умират или се самоубиват

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.