Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младеж от дом за деца получи мечтан абитуриентски бал балодарение на хора с големи сърца
  • Новини

Младеж от дом за деца получи мечтан абитуриентски бал балодарение на хора с големи сърца

Иван Димитров Пешев юни 1, 2023
tastasgiasidskaorsirs.jpg

Александър Таров получи ценен урок по добрина в деня на завършването си. ДВАМА МЪЖЕ С ГОЛЕМИ СЪРЦА ПОМОГНАХА НА 18-ГОДИШНИЯ АЛЕКСАНДЪР ТАРОВ, ОТГЛЕЖДАН В КОМПЛЕКС ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ДЕЦА „ВЪЛШЕБСТВО“, да изживее своя мечтан абитуриентски бал . Младежът премина по червения килим на 24 май и вече прави планове за живота след напускане на институцията.

Осъзнава, че без подкрепата на възпитателите няма да му е лесно, но е готов да се бори за своето място под слънцето. През предстоящия месец юни той трябва да стегне багажа и да си вземе довиждане с екипа, който до момента е бил семейство за него, пише Борбабг

Александър е възпитаник на Професионалната гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон“, където се обучавал в паралелка „Производство на кулинарни изделия и напитки“. Избрал тази специалност с ясната идея, че ще му даде шанс за професионална реализация през целия живот. Признава, че оказали влияние и многото кулинарни предавания по националните телевизии, които допринесли за повишаването на престижа на професията готвач.

„Честно казано, дори си мислех, че няма да участвам в церемонията на червения килим. За мен беше неочаквана появата на благодетели, които се застъпиха, за да изживея този вълнуващ момент. Ако някой ми беше казал преди година, че това ще ми се случи, щях да помисля, че се шегува“, заяви младежът.

Месец преди бала търновецът Стефан Стефанов, който работи като готвач на остров Родос, закупил два официални костюма. Предоставил му тоалетите, за да може сам да избере кой от двата му стои по-добре и да го облече в големия ден. Дарителят дори не се е срещал лично с Александър и това провокирало у зрелостника повод за размисъл.

„Поуката беше, че трябва да правиш добро, дори да не познаваш някого“, споделя младежът.

Вторият изненадващ жест, който Александър получил, идва от бизнесмена от старата столица Галин Борисов. Подкрепил го с парично дарение и го закарал на бала с личния си автомобил. Зрелостникът сподели, че се почувствал като холивудска звезда, докато излизал от внушителния хамър на благодетеля.

„Появата на този мъж пък ме накара да се замисля, че всеки човек може да успее в живота, когато се труди. Признателен съм за добрината му и обещавам, че в бъдеще ще върна жеста на някой, който има нужда от помощ“, сподели зрелостникът.

За Александър предстои още един вълнуващ момент до края на месеца. Той ще участва в ежегодния абитуриентски бал за деца в неравностойно положение в резиденция „Бояна“ в София, който се организира от президента Румен Радев.

Младежът обаче осъзнава, че празненствата не са най-важното нещо и започва да си търси работа. Надява се да го наемат в ресторант или заведение за бързо хранене, тъй като има опит по специалността. Готов е да се труди и на морето, за да съчетае работата с плаж през почивните дни.

„Ще бъда благодарен, ако някой ми подаде ръка и ме наеме. Имам трудови навици, работил съм в кухня и имам желание да се уча“, допълва той.

18-годишният младеж за момента не планира висше образование, тъй като осъзнава, че първо трябва да си стъпи на краката и да се научи да живее самостоятелно. Съветва децата, които имат същата съдба, да не се страхуват и да вярват в себе си.

Continue Reading

Previous: Татко не повярва, че ги гледам в саксия: Вместо да давам пари в магазина си ги бера от балкона
Next: Знаете ли какво се случва, когато поставите алуминиево фолио на ръката си: Скрит ефект, който трябва да знаете

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.