Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младеж от София напусна града и заживя в гората! Готви си чрез слънцето и спи в космически кораб
  • Новини

Младеж от София напусна града и заживя в гората! Готви си чрез слънцето и спи в космически кораб

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2022
masldalsdlasldas.jpg

29-годишният Теодор живее в космически кораб в Рила! Напуска София и бяга в дивата природа, разбра ТРГ

Необикновеният младеж напуска светския живот преди около 3 години и се отдава на пълно отшелничество в дива гора. За любопитната му история разказаха негови приятели от групата „Вегетарианска и веганска кухня“ в социалните мрежи.

Теодор Николов живее в апартамент в София и има изключително успешна работа на софтуерен специалист. „Мечтите ми се сбъднаха прекалено бързо. Бях само на 20 години, когато получих наградата за сайт на годината.

След това ми се появи сериозен здравословен проблем. Искаха да ме оперират и да ми махнат жлъчката. Намерих жена със силна духовна енергия, която не само ме излекува, но и ми отвори очите“, разказа драматичния си живот младежът.

Не изпускай тези оферти:

Теодор си построява дом на 170 километра от столицата – в района на благоевградското село Добърско на над 1000 метра надморска височина.

Къщата му прилича на космически кораб – има основа от бетон, а за стените използва стъклопласт. През зимата се отоплява и си готви с печка на дърва, която е в средата на уютната му стая. Вътре почти всичко е от дърво и е много светло.

Когато времето се затопли, той стои само навън, за да е по-близо до природата.

„Храната си приготвя главно със слънчева енергия – използва параболични соларни уреди. Теодор е вегетарианец. Приготвя слънчевите си ястия в обикновена тенджера от неръждаема стомана. Силното слънце на тази надморска височина и концентрацията на енергията от параболика осигуряват бързо приготвяне на храната.

Отглежда сам нужните му зеленчуци. Той е мъдър млад човек, светла и добронамерена личност, която може да бъде пример за хармония с природата“, споделят негови приятели.

Веган от София живее в космически корабТеодор признава, че самотата не му тежи, а и се случва при него да идват туристи.

„Хората в планината са по-благи. Виждат те и ти подаряват една торба с ябълки. Чувстват те близък. Докато в града сме като вълци и всеки гледа себе си и задачите си“, разсъждава момчето. Отшелникът си няма приятелка и казва, че е Божа работа дали някога ще си намери.

Ако не създаде семейство, обяснява, че ще насочи енергията си към правене на добро на хората и проповядване, че трябва да променим света, за да не изчезне човечеството до 100 години.

Още интересни новини:

Милионерска дъщеря, която разполага с достатъчно много средства, реши да живее няколко дни на улицата. Тя предложи да си смени ролята с бездомник.

21-годишната Изабела Джеймс учи за магистър по „Бизнес психология“ и работи като откривател на таланти. Тя е решена да докаже, че не е разглезена принцеса и затова иска да се подложи на този експеримент.

Милионерската дъщеря си позволява по 6 екзотични пътувания в чужбина всяка година, облеклата й са само дизайнерски, включват и чанти от порядъка на 8 000 паунда, има и връзка с успешния автомобилен състезател Себ Морис. Въпреки това Изабела вярва, че притежава всичко нужно, за да оцелее на улицата, пише „Дейли мейл“.

„Винаги съм била съдена заради начина, по който изглеждам. Хората си мислят за мен „тя е хубаво момиче и води охолен живот“, заради което трябвало да съм сноб“, коментира 21-годишното момиче. „Може да изглеждам като принцеса, но съм много повече от това“.

Планът й за оцеляване на улицата е да вади пари от контейнери за рециклиране на пластмаса и консерви, които да продава на супермаркети. Изабела обаче не иска да прибягва до просия.

Милионерската щерка смята, че хората, които живеят по улиците, свикват и се примиряват с това, че са бездомни и така не трябва да се изправят и да променят нещо в себе си.

„Има толкова дрога и алкохол по улиците, а тези хора могат да направят много повече, за да се измъкнат оттам“, твърди тя, добавяйки, че не е съгласна с просията. „Това да чакаш хората да ти дадат пари в ръката, когато не работиш, не е добре“.

Но мнението на Изабела коренно се променя, когато приема живота на бездомник по улиците на Източен Лондон.

Тя се позиционира в „Стратфорд“, едно от най-опасните места в британската столица, където има още поне 25 души без дом. Първата нощ прекарва в спален чувал върху парче от картон, отказвайки легло до друг бездомник.

Изабела ДжеймсСутринта Изабела успява да си осигури купа овесена каша от кухнята на църквата и пържено пиле за обяд. След като планът й с пластмасата не сработва, 21-годишната опитва да започне работа в автомивка и като миячка, но неуспешно, тъй като не приели личната й карта за истинска.

Признава, че се е разочаровала и започва да мисли, че работата не е опция. Дори се отказва от друг свой план да пее и танцува за пари, тъй като и това й наподобява просия. „Чувствах се тотално деградирала“, призна Джеймс.

След това тя започва да моли за храна, споделя историята си с минувачи и успява да събере 45 паунда. Вместо да ги похарчи за хостел, заради проблемите с идентичността си, тя ги съхранява за закуска на другия ден за себе си и друг бездомник.

Заинтригувана да разбере как жените оцеляват на улицата, Изабела се сближава с Кати и нейното куче.

Тя й споделила, че спи по улиците от 8 години, след като отнемат от нея и наркозависимия й приятел децата им. Кати също била пристрастена към дрогата, но успяла да се справи с това. Така в момента поддържала контакт с децата си, освен с най-големия син, който не желаел да разговаря с нея. „Правя това от много време, но все още има моменти, в които съм ужасена от улицата“, споделя Кати на 21-годишната англичанка.

Милионерка живее като клошарСлед последната нощ навън Изабела се завръща към нормалния си начин на живот и жената, която е била винаги.

„Изправих се пред някои истински факти и балонът ми се спука“, споделя тя. „Моите първоначални идеи се оказаха абсолютно грешни. Не си бях дала сметка колко трудно може да е да си намериш работа или място, където да отседнеш. Този опит беше поразителен и научих много за оцеляването като бездомник“.

Решена това й изживяване да не е напразно, Джеймс вече се опитва да помага на хората, на които им се налага да живеят на улицата. Тя е внесла петиция в правителството с призив да се улесни издаването на лични карти на бездомни хора. Макар първият й опит да е бил неуспешен, 21-годишното момиче е обещала да опита отново.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иконата, която задължително трябва да сложите вкъщи, ако искате да имате пари и работа
Next: Дълбок поклон. Фатална трагедия застигна големия Кръстю Лафазанов

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.