Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младеж от София напусна града и заживя в гората! Готви си чрез слънцето и спи в космически кораб
  • Новини

Младеж от София напусна града и заживя в гората! Готви си чрез слънцето и спи в космически кораб

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2022
masldalsdlasldas.jpg

29-годишният Теодор живее в космически кораб в Рила! Напуска София и бяга в дивата природа, разбра ТРГ

Необикновеният младеж напуска светския живот преди около 3 години и се отдава на пълно отшелничество в дива гора. За любопитната му история разказаха негови приятели от групата „Вегетарианска и веганска кухня“ в социалните мрежи.

Теодор Николов живее в апартамент в София и има изключително успешна работа на софтуерен специалист. „Мечтите ми се сбъднаха прекалено бързо. Бях само на 20 години, когато получих наградата за сайт на годината.

След това ми се появи сериозен здравословен проблем. Искаха да ме оперират и да ми махнат жлъчката. Намерих жена със силна духовна енергия, която не само ме излекува, но и ми отвори очите“, разказа драматичния си живот младежът.

Не изпускай тези оферти:

Теодор си построява дом на 170 километра от столицата – в района на благоевградското село Добърско на над 1000 метра надморска височина.

Къщата му прилича на космически кораб – има основа от бетон, а за стените използва стъклопласт. През зимата се отоплява и си готви с печка на дърва, която е в средата на уютната му стая. Вътре почти всичко е от дърво и е много светло.

Когато времето се затопли, той стои само навън, за да е по-близо до природата.

„Храната си приготвя главно със слънчева енергия – използва параболични соларни уреди. Теодор е вегетарианец. Приготвя слънчевите си ястия в обикновена тенджера от неръждаема стомана. Силното слънце на тази надморска височина и концентрацията на енергията от параболика осигуряват бързо приготвяне на храната.

Отглежда сам нужните му зеленчуци. Той е мъдър млад човек, светла и добронамерена личност, която може да бъде пример за хармония с природата“, споделят негови приятели.

Веган от София живее в космически корабТеодор признава, че самотата не му тежи, а и се случва при него да идват туристи.

„Хората в планината са по-благи. Виждат те и ти подаряват една торба с ябълки. Чувстват те близък. Докато в града сме като вълци и всеки гледа себе си и задачите си“, разсъждава момчето. Отшелникът си няма приятелка и казва, че е Божа работа дали някога ще си намери.

Ако не създаде семейство, обяснява, че ще насочи енергията си към правене на добро на хората и проповядване, че трябва да променим света, за да не изчезне човечеството до 100 години.

Още интересни новини:

Милионерска дъщеря, която разполага с достатъчно много средства, реши да живее няколко дни на улицата. Тя предложи да си смени ролята с бездомник.

21-годишната Изабела Джеймс учи за магистър по „Бизнес психология“ и работи като откривател на таланти. Тя е решена да докаже, че не е разглезена принцеса и затова иска да се подложи на този експеримент.

Милионерската дъщеря си позволява по 6 екзотични пътувания в чужбина всяка година, облеклата й са само дизайнерски, включват и чанти от порядъка на 8 000 паунда, има и връзка с успешния автомобилен състезател Себ Морис. Въпреки това Изабела вярва, че притежава всичко нужно, за да оцелее на улицата, пише „Дейли мейл“.

„Винаги съм била съдена заради начина, по който изглеждам. Хората си мислят за мен „тя е хубаво момиче и води охолен живот“, заради което трябвало да съм сноб“, коментира 21-годишното момиче. „Може да изглеждам като принцеса, но съм много повече от това“.

Планът й за оцеляване на улицата е да вади пари от контейнери за рециклиране на пластмаса и консерви, които да продава на супермаркети. Изабела обаче не иска да прибягва до просия.

Милионерската щерка смята, че хората, които живеят по улиците, свикват и се примиряват с това, че са бездомни и така не трябва да се изправят и да променят нещо в себе си.

„Има толкова дрога и алкохол по улиците, а тези хора могат да направят много повече, за да се измъкнат оттам“, твърди тя, добавяйки, че не е съгласна с просията. „Това да чакаш хората да ти дадат пари в ръката, когато не работиш, не е добре“.

Но мнението на Изабела коренно се променя, когато приема живота на бездомник по улиците на Източен Лондон.

Тя се позиционира в „Стратфорд“, едно от най-опасните места в британската столица, където има още поне 25 души без дом. Първата нощ прекарва в спален чувал върху парче от картон, отказвайки легло до друг бездомник.

Изабела ДжеймсСутринта Изабела успява да си осигури купа овесена каша от кухнята на църквата и пържено пиле за обяд. След като планът й с пластмасата не сработва, 21-годишната опитва да започне работа в автомивка и като миячка, но неуспешно, тъй като не приели личната й карта за истинска.

Признава, че се е разочаровала и започва да мисли, че работата не е опция. Дори се отказва от друг свой план да пее и танцува за пари, тъй като и това й наподобява просия. „Чувствах се тотално деградирала“, призна Джеймс.

След това тя започва да моли за храна, споделя историята си с минувачи и успява да събере 45 паунда. Вместо да ги похарчи за хостел, заради проблемите с идентичността си, тя ги съхранява за закуска на другия ден за себе си и друг бездомник.

Заинтригувана да разбере как жените оцеляват на улицата, Изабела се сближава с Кати и нейното куче.

Тя й споделила, че спи по улиците от 8 години, след като отнемат от нея и наркозависимия й приятел децата им. Кати също била пристрастена към дрогата, но успяла да се справи с това. Така в момента поддържала контакт с децата си, освен с най-големия син, който не желаел да разговаря с нея. „Правя това от много време, но все още има моменти, в които съм ужасена от улицата“, споделя Кати на 21-годишната англичанка.

Милионерка живее като клошарСлед последната нощ навън Изабела се завръща към нормалния си начин на живот и жената, която е била винаги.

„Изправих се пред някои истински факти и балонът ми се спука“, споделя тя. „Моите първоначални идеи се оказаха абсолютно грешни. Не си бях дала сметка колко трудно може да е да си намериш работа или място, където да отседнеш. Този опит беше поразителен и научих много за оцеляването като бездомник“.

Решена това й изживяване да не е напразно, Джеймс вече се опитва да помага на хората, на които им се налага да живеят на улицата. Тя е внесла петиция в правителството с призив да се улесни издаването на лични карти на бездомни хора. Макар първият й опит да е бил неуспешен, 21-годишното момиче е обещала да опита отново.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иконата, която задължително трябва да сложите вкъщи, ако искате да имате пари и работа
Next: Дълбок поклон. Фатална трагедия застигна големия Кръстю Лафазанов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.