Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младите българи направо пощуряха по тази къща на село: Колко плащат и как живеят в нея
  • Новини

Младите българи направо пощуряха по тази къща на село: Колко плащат и как живеят в нея

Иван Димитров Пешев май 25, 2023
sssraslrasrkasldasd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Желанието на жителите на малките населени места да се преместят да живеят в големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас – изисква закупуването на жилища там – обикновено панелни, по-рядко монолитни, тъй като цената на последните е с 25% по-висока.

С постоянно увеличаващия се стрес в големите градове и все по-замърсения въздух там, нараства търсенето на къщи на село.

При това все повече са младите семейства, които – оставайки в България – са твърдо решени да отглеждат децата си на спокойствие, в селски тип къща, с уютен двор, много зеленина и тишина… Решаващ фактор се оказва цената – търсят се преди всичко имоти на стойност 120 – 130 хиляди евра.

Това са къщи с около 200 кв м застроена площ, с голям двор и най-важното – функционална инфраструктура! За съжаление, малко са предлаганите имоти, които отговарят на последното изискване – за какво ви е луксозна модерна къща, до която се достига по изровен кален път?!

Затова и цената на такива „луксозни къщи“ пада значително. Други обекти, които отговарят на изискванията на купувачите, се оказват „бавно продаваеми“, тъй като са с ипотека или неуредена документация. Младите семейства търсят обаче къщи с „поносима“ цена – 50 – 60 000 евра.

За тях елемента „луксозност“ остава на заден план. Често обект на сделки са къщи на около 15 – 20 км от града, които след лек ремонт стават годни за живеене. Стари постройки във вилните зони също се продават и след съответно преустройство се пригаждат за целогодишно обитаване.

Същевременно има фактори, които могат да доведат до създаване на дефицит на пазара за закупуване на нови жилища в определени райони, което автоматично покачва цената им!

Така че млади хора, купувайте застроени имоти в села или вилни зони в близост до големите градове и там си живейте спокойно и щастливо!

Тези хора не са единствените, които предпочитат селото пред големия град.

Младо семейство от село Кичево развива бизнес, като отглежда био домати. Като малки земеделски производители, те не отговарят на изискванията за отпускане на финансиране и сами търсят начини да оцелеят на пазара. Четирите деца на Георги и Илияна неуморно помагат в градината, семейството често посреща туристи, които ценят чистата им продукция.

Стремят се и да отворят малък цех, в който да произвеждат био лютеница.

Георги е механик по професия. Макар и роден на село, признава, че доскоро не е различавал подправките в градината, не знаел нищо и за отглеждането на земеделските култури.
“Тази цялата градина е наследствен имот, навремето баба ми и дядо ми са избрали това място, защото наблизо има изворна вода.

Аз в един момент реших, че трябва да продължа да се занимавам с тяхната дейност, защото това е един начин да изкараме някакви пари”, каза той.

Решава да развива биоземеделие – използва само естествени препарати и произвежда сертифицирани био домати, които се харесват на пазара. Споделя, че хотели и ресторанти искат да купуват продукцията му, но на твърде ниска цена.

“Искат да работят на борсови цени. Аз няма как да им изкарам домат, който е биологично направен със всичките проблеми тук и да го продавам на 60 и на 50 стотинки”, обяснява Георги Кабаков.

За да получат финансиране по европейски проекти, Илияна и Георги трябва да притежават поне 5 декара земя или да имат дългосрочен договор, ако обработват земя под наем.
“Местните хора ги е страх да си дават земите под наем.

Това е истината. Искат да ги продават и искат много пари. Тук, понеже е по-близо до морето, декарът е от 5000 евро нагоре. Ние няма как да ги купим тези земи”, коментира Георги Кабаков.

Сега семейството мечтае да отвори цех за производство на лютеница, в която да влага своите биологично чисти зеленчуци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кой е номерът на дома ви, защото той отговаря за щастието в живота: Всеки номер означава нещо
Next: Знам го още от баба: Защо не бива никога да оставяте дамската си чанта на пода

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.