Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младите искат 4000 лева заплата, като нямат против да работят много
  • Новини

Младите искат 4000 лева заплата, като нямат против да работят много

Иван Димитров Пешев декември 4, 2023
posdapokgskdfgkofdkgfdg.png

Според последните проучвания за нагласите на българите и техното професионално развитие, младите българи във възраст между 18 и 35 години очакват заплата от 4000 лева от работодателите.

Голяма част от анкетираните изразиха готовност да работят повече от 40 часа седмично и да инвестират допълнителни ресурси в развитието на своите умения, сподели Даньо Димитров, ръководител на изследването, по време на предаването „България сутрин“.

Той посочи, че има забележителна разлика между поколенията и това се отразява ясно в отговорите на въпроса „Къде виждате професионалното си развитие?“. 92% от младежите посочиха България, докато само 8% изразиха желание да се реализират в чужбина.

„Разликата при най-младото поколение е, че те прекарват по-голямата част от живота си в България, която е държава-членка на ЕС. За тях няма такова разделение между България и чужбина, както при предишните поколения“, поясни Димитров.

Той обясни също, че младите са по-реалистични относно усилията, които трябва да положат. Те са готови да инвестират в самоквалификация и да подобряват своите умения.

„Изследването показва, че жените сами намаляват стойността на своя труд, което е притеснително явление“, допълни Димитров.

Той също посочи, че повече от 70% от анкетираните се виждат като родители в близките години.

Освен доброто заплащане, младите българи отдават значение и на приятната работна среда и добрия баланс между работа и свободно време като фактори, които влияят на тяхния избор на работа.

„Фактът е, че младите имат сериозни изисквания при избора на работа. Те разполагат с голям обем информация, върху който базират своите решения, в сравнение с предишните поколения“, допълни Димитров по време на предаването на Bulgaria ON AIR.

Също така, значителен брой млади хора са готови да започнат собствен бизнес. Близо 60% от анкетираните виждат себе си като собственици на бизнес, докато 40% са склонни да работят като служители.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 13-годишна пловдивчанка запя народна песен в градския автобус и накара всички пътници да настръхнат
Next: Закусвалня за топли закуски отнесе глоба от 5000 лева, защото започнала да продава банички в 06:10 часа

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.