Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младите масово бягат на село, ето защо!
  • Новини

Младите масово бягат на село, ето защо!

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2024
sdfvsdfvksdfbddfgkbfg.png

Млади хора от големите градове все по-често избират да живеят на село. Тенденцията се засили по време на ковид пандемията, но продължава и досега. Възможността за работа от дистанция вече не е и водещ мотив за преселението, пише „Марица“.

На практика повечето млади хора, които се местят от Пловдив и София в Подбалкана и в Родопската яка, пътуват всеки ден по 30-40 км в едната посока, за да работят в града и да закарат децата на училище, но после да се приберат в уютната къща с градина на село. Изборът на малко населено място е заради спокойствието, чистия въздух и липсата на трафик.

Новите заселници обаче искат на село да имат същите екстри, които предлага големият град. Те търсят добри пътища и надежден интернет, а след това и другите изисквания на съвременния бит – здравна служба, аптека, детска градина и училище, канализация, дори културен живот.

За да не разочароват новите жители, местните управници са изправени пред предизвикателството да осигурят желаните условия. Само така селото им ще остане живо и ще има качествени служители и работници в региона.

Преди доста време в Иганово, едно от най-малките селца в Подбалкана, със семейството си – съпруга, син и дъщеря, се заселва бивш високопоставен служител на щаба на НАТО в Брюксел. Полковникът, млад пенсионер, преди да е навършил 50 г., преобразува старата къща в модерно жилище, но достъпът до него е труден. Малката улица, която е само около 300-400 метра, прилича на дере – с дупки, пълни с вода или камъни. Човекът сам плаща няколко хиляди лева за машини и асфалт, за да осигури достъп до дома си.

Подобни случаи, когато новодомците сами си решават проблемите, обаче се броят на пръсти.

В последните години общините заделят нужния финансов ресурс, за да могат стъпка по стъпка да подобряват инфраструктурата. Най-значими промени в това отношение се очакват през тази година, в която са заложени над 1 милиард лева за общински проекти, които да подобрят водоснабдяването, състоянието на улиците, пътищата между населените места. В някои села дори и читалищата ще бъдат ремонтирани, за да осигуряват културен живот за местните жители.

Курортната община Хисаря, която с изключение на общинския град, се състои само от малки и средни села, влага средства за благоустрояване в почти всяко населено място. В Кръстевич, което през лятото удвоява броя на жителите си и те стигат до 600 души, ще бъдат инвестирани над 5 милиона лева за решаване на проблема с водоснабдяването. В Старосел, което през последните години привлече над двайсетина нови семейства заради винения и СПА туризъм, добрите пътища до Хисаря и Пловдив и заради красивата си природа, също ще бъде подобрена ВиК мрежата. Дори е помислено за безопасността на движението на автомобилите, защото шосето, което пресича селото, е от републиканската пътна мрежа. Пътят води до най-важните туристически обекти в региона и е много натоварен, затова върху него ще бъдат монтирани „легнали полицаи“. В Михилци, едно от най-малките, но живописни села също ще се случват добри неща. Прочуто в миналото с плодородните си лозя и мискетово си вино, днес то е атрактивно с близостта си до Баня, Хисаря, Карлово и Пловдив.

Над 30 нови заселници има в него, част от тях са купили стари къщи, други вдигат нови красиви домове в махалите Рокалица и Чувица, разположени на едноименните хълмове. Затова на Чувица тази година се предвижда да бъде изградено стълбище, а в центъра на селото ще има детска площадка.

Баня също е чудесно място за живеене – за 10-15 минути си в Карлово, за 40 – в Пловдив, но градчето не може да отговори за образователните и културните потребности на младите хора, заяви преди време пред „Марица“ Таня Докторова, която със съпруга си и трите си деца се преместиха от София в родното място на родителите си.

За да бъде възстановен пълноценният живот и отворена зрителната зала на местното читалище, Община Карлово е предвидила ремонт на покрива.

Така стъпка по стъпка местните управници започват да сбъдват мечтата на преселниците – идилията на спокойния живот да се съчетае с екстрите на големия град. Тези, които се справят най-добре, може да са спокойни, че жителите им ще се множат.

Село край несъществуващ вече завод привлича за свои жители млади семейства от Подбалкана и страната. Към Ведраре ги насочва близостта до Карлово, ко​ето е само на 9 километра и 10 минути път, евтините жилища и възможността на част от хората да намерят работа в селото. Само за последните три-четири години в него са изкупени над 40 свободни апартамент​а, а търсенето на жилища продължава.

Ведраре е селото, в което през епохата на социализма и близо 15-ина години след това работеше промишленият гигант „Агротехника“, който произвеждаше трактори. Западането и впоследствие ликвидирането на завода остави без работа няколко хиляди души. Противно на очакванията, че Ведраре ще се обезлюди, в селото кипи живот. На мястото на завода изникнаха десетки малки и средни промишлени фирми и се оформи индустриална зона, някогашните жилища на тракторостроителите сега се пълнят с хора на млада и средна възраст.

Военнослужещи в 61-ва Стрямска бригада, работещи в Карлово и региона, служители в местните фирми са хората, които напоследък се заселват тук, разказва кметът на Ведраре Койчо Мутафчийски. Апартаментите в пететажните жилищни блокове се разпродават като топъл хляб. Веднага след обявяването на някой от тях за продан купувачът се явява. Предпочитанията са заради ниските цени – около 15 000 лева за гарсониера и между 20 000 лева и 30 000 лева съответно за едностаен или двустаен апартамент. Блоковете са панелни и са строени в 70-те години. Във Ведраре има и по-стари жилища от 50-те и 60-те години на миналия век, също построени за работещите в Карловския тракторен завод.

Голяма част от тях бяха собственост на завода и бяха разпродадени от синдик. По това време бяха олющени, изтърбушени и навяваха безнадеждност. Новите стопани обаче обновяват и панелките, и тухлените апартаменти и ги превръщат в уютни домове.

За да осигури по-добри условия на живот на хората в тях, Община Карлово включи в първия етап на програмата за енергийно обновяване на жилищата и блокове във Ведраре, припомни Койчо Мутафчийски. А преди броени дни от името на Националното сдружение на общините кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов заяви необходимостта от 10-годишна програма за безплатно саниране на жилищата. Ако това стане факт, панелните блокове във Ведраре ще са сред бенефициентите, очаква селският кмет.

Тази година местната власт ще подкрепи живеещите във Ведраре, както и още няколко села, с изграждането на нов път. От години 9-километровото шосе от Карлово през Соколица, Марино поле, Ведраре и до Горни Домлян е в окаяно състояние.

Тази година Община Карлово предложи ремонтът на важното трасе да се финансира от инвестиционната програма за общините с фонд от 1 милиард лева.

Пътят е 9.5 км, а реконструкцията му ще струва по 1 млн. лева на километър. Ще бъдат ремонтирани и трите моста на шосето, заяви зам.-кметът на Карлово Николай Цветков. Процедурата по избор на изпълнител е приключила, строителните работи ще започнат реално след края на зимния период.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какъв празник е утре – понеделник 5 февруари 2024 г? Всичко за този ден – забрани и кой има имен ден
Next: Хитрост: Шофьори оставят колите си с вдигнати багажници, за да не плащат синя зона

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.