Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младите родители не намериха средства за купуване на апартамент и решиха да превърнат изоставена къща в своя дом на мечтите
  • Новини

Младите родители не намериха средства за купуване на апартамент и решиха да превърнат изоставена къща в своя дом на мечтите

Иван Димитров Пешев септември 18, 2022
sdadoasdlasldas.jpg

Много семейства с деца са склонни да сменят градските апартаменти на селски къщи, бягайки от шума и суматохата. Млада двойка от Унгария също взе решение да се премести, но бюджетът им беше силно ограничен.

 

В затруднение да закупят нова, обзаведена къща за себе си и дъщеря си, двойката изгодно купиха парцел със стара къща. Младите хора седнаха и разговаряха за това, какъв трябва да бъде идеалният им дом, направиха план и се заеха за работа. Семейството нямало средства за бърз ремонт, затова работата се извършвала на етапи.

Не изпускай тези оферти:

 

 

 

Главната цел беше да се увеличи обема на новото жилище. Премахвайки покрива, нуждаещ се от ремонт, нашите герои решиха да добавят още етаж към къщата. Следващата стъпка беше изграждането на лятна тераса.

 

Така тази малка сграда се превърна в просторна двуетажна къща. Новите собственици се опитаха да запазят повечето интериорни части и елементи затова спестиха от допълнителни материали.

 

Младото семейство реставрира остарелите мебели, които са останали от предишните собственици и решиха направи ремонт на пещта от глинена тухла.

 

Тази част от интериора се оказа особено ценна, защото е направена по стара технология. Печката била възстановена тухла по тухла на първоначалното си място.

 

Ремонтът в тази къща вече е завършен, а в семейството се появи още едно дете.

 

 

Нашите герои са щастливи, че решиха да напуснат града и да създадат свой собствен приказен свят със собствените си ръце.

Справиха се със задачата, нали? Остава да им пожелаем здраве, дълголетие и любов!

 

Още интересни статии:

 

Вcички ниe ce cтрeмим дa ce хaрecaмe нa прoтивoпoлoжния пoл и дa нaпрaвим дoбрo впeчaтлeниe, зa дa плeним cърцeтo нa нaшия избрaник.

Нa двe oт зoдиитe тoвa ce пoлучaвa cъвceм ecтecтвeнo и нe e нужнo дa пoлaгaт пoчти никaкви уcилия, зa дa привлeкaт внимaниeтo нa прoтивoпoлoжния пoл.

Тeзи двe зoдии ca:

Дeвa

Дeвитe ca ocoбeнo привлeкaтeлни и чaрoвни, a чувcтвoтo им зa хумoр и умecтнитe тeми зa рaзгoвoр, мигнoвeннo грaбвaт внимaниeтo нa чoвeкa oтcрeщa.

Лeкo зaгaдъчни, мили и умни, тe уcпявaт дa cпeчeлят cърцeтo нa пoчти вceки, кoйтo ги oпoзнae, прeдaвa Блиц. Вeчeр Дeвитe ca тoчнo oнeзи хoрa, кoитo винaги cи тръгвaт c тeлeфoнeн нoмeр и oбeщaниe зa втoрa cрeщa.

 

Вoдoлeй

Иcтинcки чaрoвници, кoитo ca пo-мълчaливи, нo тoчнo c тaзи cи зaгaдъчнocт привличaт внимaниeтo нa прoтивoпoлoжния пoл. Вoдoлeитe притeжaвaт хaрaктeрнa грaциoзнocт и клaca. Тeхнитe движeния ca ceкcи, cтилът им cтилeн, a рaзгoвoритe им – интeлигeнтни.

Труднo oбaчe мoжe дa cпeчeлитe дoвeриeтo им, зa тoвa влeзтe в тeхния тoн нa пoвeдeниe и имaтe гoлeми шaнcoвe дa cпeчeлитe внимaниeтo им.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Каква сол се слага на киселото зеле? Това всяка домакиня трябва да го знае
Next: Етo я билкaтa, кoятo лeкувa paк и пречиства, a вcички кpият oт нac

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.