Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Ела беше вдовица на 60-те години и се бореше отново да стане работещ гражданин. След като най-накрая си намира работа, тя е несправедливо уволнена от новия си шеф. Тя насочва сърцето си към отмъщение, но обстоятелствата се променят, когато любовта чука.
Ела нервно седеше в чакалнята на офиса с другите, много по-млади кандидати. Това беше третото й интервю само тази седмица. Бяха дълги два месеца отхвърляне след отхвърляне. До този момент Ела беше чула всички възможни фрази за отхвърляне на 58-годишна бивша домакиня като себе си:
„Съжалявам, но не можем да си позволим да наемем човек на вашата възраст. Надявам се, че разбирате“, каза един интервюиращ.
„Последната ви работа беше преди повече от 20 години? Съжалявам, но просто не можем да преживеем някой с толкова малко опит, особено на вашата възраст“, каза й друг интервюиращ.
„Аха! Всичко, което мога да кажа е, успех! Ще ти потрябва!“ друг грубо отвърна.
В този момент Ела почти беше загубила всяка надежда. Най-тъжната част от всичко беше, че нищо от това не беше по нейна вина. Как би могла да знае, че покойният й съпруг, който винаги е бил издръжката на семейството, внезапно ще почина от рак?
„Какво..?! Сляп ли си! Знаете ли колко струва този костюм?!” – излая я вбесеният Сам.
Последната й работа трябва да е била няколко години след като е завършила колеж. И дори това беше краткотрайно, тъй като двамата със съпруга й решиха, че тя ще бъде домакиня. И сега, ето я, опитваше се да си осигури работа и пенсия.
Ако липсата на опит не беше достатъчна пречка, възрастта й беше друга. Ела имаше много малко време, за да събере необходимия брой кредити, за да получи нормална пенсия.
„Ела… Има ли Ела тук?“ — обади се секретарката, докато четеше името си от една бележка.
„Ъмм… да. Ето — каза Ела и се изправи.
„О!“ — каза секретарят и хвърли слисан поглед на Ела. „Добре. Вие сте следващият. Насам — заключи тя, повеждайки Ела към вратата.
За разлика от останалите й интервюта, това всъщност се оказа добре за Ела. Въпреки че не получи счетоводната работа, за която първоначално кандидатстваше, тя получи работа като чистачка. Не беше много и далеч от това, за което я квалифицираше висшето й образование по счетоводство, но това беше единствената позиция, която някой беше готов да й даде.
Минаха няколко години и Ела продължи да работи на позицията си чистач. Тя смяташе, че ако се задържи с позицията чистач, в крайна сметка ще успее да натрупа необходимите кредити за пенсията си.
Беше около месец преди 64-ия рожден ден на Ела и тя беше крачка по-близо до постигането на тази цел. За съжаление на Ела, нов млад шеф, Сам, се присъедини към компанията и първата им среща беше всичко друго, но не и приятна.
Ела бършеше коридорите, както всяка сутрин. Това беше първият ден на Сам и докато вървеше по коридора към новия си офис, Ела се обърна и го удари с парцала по погрешка. Молото остави мръсно петно върху скъпия му сив костюм и бялата му риза.
„Какво..?! Сляп ли си! Знаете ли колко струва този костюм?!” – излая я вбесеният Сам.
„Много съжалявам, сър. Аз… не те чух да идваш — обясни Ела със заекване.
„Разбира се, че не си! Ти какво си, на 80 години?!” — сопна се Сам, отчаяно опитвайки се да избърше мръсотията от костюма си. „Знаете ли колко струва този костюм?!“
„Толкова съжалявам. Моля те, това беше честна грешка“, помоли се Ела.
„Ах! Просто се махни от пътя ми!“ — каза Сам и се втурна.
През останалата част от деня Ела беше в състояние на постоянна тревога, особено когато разбра от една от другите чистачки, че Сам е новият отговорник. Денят на Ела обаче успя да завърши добре след среща с непознат в асансьора.
Ела влезе в асансьор с мъж на същата възраст като нея. Беше елегантно облечен в скъп костюм. Ела реши, че той трябва да е бил клиент или консултант на компанията. Въпреки че го намираше за привлекателен, тя знаеше, че не трябва да се меси с ръководители и други подобни. Егото им никога не си е струвало труда.
„Здравейте, сър“, каза тихо Ела и се обърна срамежливо настрани.
„Добър ден, госпожо“, отвърна мъжът Томас. Изневиделица асансьорът спря.
„О, не! Заседнали ли сме?“ — попита Томас, натискайки спорадично бутона за спешни случаи.
„Мисля, че да… Но не се притеснявайте, понякога го прави. Трябва да сме готови след около 10 минути“, обясни Ела, преди да погледне настрани, опитвайки се да си гледа работата.
Ела очакваше, че като повечето хора с неговия статус, на които бе попадала, той никога нямаше да й отдели време. Но за нейна изненада Томас продължи разговора.
„И така, обичате ли да работите за компанията?“ — попита Томас.
„За мен беше удоволствие. Това е една от малкото компании, които биха ме наели, така че съм вечно благодарна“, отговори Ела.
„Това е добре. Синът ми е новият изпълнителен директор, така че се радвам да чуя, че върши добра работа“, каза Томас.
„Не! Това е! Имам достатъчно от теб. Ти си уволнен! Никога повече не стъпвай в моята сграда!“ — смъмри я Сам.
„О, интересно“, тихо каза Ела, чувствайки се неловко от скорошното си общуване с шефа си. След това забеляза позната книга в ръката на Томас.
„За първи път ли го четете?“ – каза Ела, сочейки книгата.
„О, това?“ — каза Томас и вдигна книгата. „Не, вероятно съм го чел около милион пъти. Никога не остарява. Знам, че някои хора може да го сметнат за детинско, но не ми пука по-малко“, каза Томас.
„Не съм съгласен. Мисля, че това е един от най-блестящите шедьоври на нашето време. Всеки път, когато го чета, попадам на нещо ново“, каза Ела.
„Наистина ли? Фен ли си?“ — попита заинтригуван Томас.
„Фен?“ — каза Ела с присмех, започвайки да цитира книгата. „Когато искаш нещо, всички…“ започна Ела, когато Томас се присъедини, за да завърши изречението си, казвайки: „…Вселената заговорничи, за да ти помогне да го постигнеш“, заключиха Томас и Ела едновременно.
Двойката продължи да споделя любовта си към книгите почти 30 минути. Поддръжката на асансьора отне повече от очакваното, но никой от тях нямаше нищо против. Те продължиха да говорят за любимата си литература. Томас цитира множество произволни автори, опитвайки се да провери знанията на Ела. Но тя знаеше всеки цитат.
Томас беше в пълно невярване. Само за трийсет минути той щеше да се натъкне на незабавна химия, каквато не бе изпитвал от години. Между двамата пламна неочаквана искра, като най-накрая се озоваха да се взират в очите. Изведнъж вратите на асансьора се отвориха рязко.
„Е, предполагам, че нашият малък книжен клуб внезапно приключи“, каза Томас.
„Да… Предполагам, че е така“, каза Ела, когато хората започнаха да се приближават към асансьорите. Томас си тръгна, хвърляйки краден поглед към Ела, книжния червей от асансьора.
Изминаха три седмици, а Ела и Томас не се бяха виждали след онази съдбовна среща в асансьора. След дълъг ден Ела реши, че ще отдели няколко минути за почивка на един от диваните във фоайето. Докато лежеше там, изведнъж се появи Сам.
„И какво е това, принцесо? Забравихте ли, че имате работа?“ — каза Сам саркастично.
„Съжалявам, сър. Просто беше дълъг ден и реших да се опитам да си почина малко“, отговори Ела, нервно ставайки и грабвайки парцала.
„Малко почивка? Във фирмено време?!“ — каза Сам вбесен. „Не на моя часовник! Мързелив си, стар си, небрежен си и явно не заслужаваш да работиш тук, камо ли да „почиваш“ тук“, сопна се Сам.
— Извинете, сър — каза Ела с тревожно заекване.
„Не! Това е! Имам достатъчно от теб. Ти си уволнен! Никога повече не стъпвай в моята сграда!“ — смъмри я Сам.
„Моля, сър! Остава ми само седмица, за да получа пенсия. След това никога повече няма да се налага да ме виждате. Моля те, умолявам те!” — помоли се Ела.
„Слушай, по-добре да не си тук, когато се върна“, заключи Сам, като се отдалечи и остави съсипаната Ела почти в сълзи. Когато Ела се качи горе, за да вземе нещата си, тя срещна Томас в коридора.
„Здравей, Ела! Добре ли си?“ — попита Томас, забелязвайки мрачното й поведение. Ела направи пауза, обмисляйки внимателно следващите си думи. Думите на Томас от асансьора кънтяха в главата й:
„Синът ми е новият изпълнителен директор, така че се радвам да чуя, че върши добра работа.“
Изведнъж тя получи прозрение. Далеч от характера на Ела беше да отмъсти на някого, но Сам й бе отнел всичко. Не само нейната пенсия, но и цялото време и енергия, които бе вложила в служба на компанията.
„Ъмм… да, ще се оправя. Беше дълъг ден – каза Ела.
„А, добре. Чудех се кога ще те видя следващия път – призна Томас.
„И аз… Томас, знам, че си зает човек. Но случайно ще имате ли време да вземете кафе?“ – попита Ела, примигвайки съблазнително с мигли.
„Мога да отделя време за теб. Разбира се — каза Томас с мила усмивка.
Томас и Ела излязоха на кафе по-късно същия ден. Тя облече една от най-хубавите си рокли и активира женския си чар. Преди да се усетят, кафето се превърна в вечеря и до края на вечерта Томас беше напълно омагьосан от Ела.
„Да не си посмял да й говориш така! Купих тази компания за вас, за да можете да изградите знанията си и да помогнете на обществото с предоставената ви възможност.“
Двамата си разменили номерата и от този ден продължили да общуват. Колкото повече Ела говореше с Томас, толкова повече се влюбваше в него. Докато сърцето й все още беше настроено да отмъсти на Сам, започна да й просветва, че мъжът, когото обичаше, може просто да е жертва в нейната жажда за отмъщение.
Ела и Томас седяха на масата в ресторанта и обядваха, докато Ела обмисляше следващия си ход. Беше на кръстопът, изправена пред решението или да развали връзката си и да се разплати със Сам, или да пусне Сам да си отиде и да спаси това, което беше изградила с Томас. Но тогава, помисли си Ела, защо не мога да имам и двете?
„Томас… трябва да ти кажа нещо“, каза разтревожено Ела.
„Какво има, любов моя?“ — попита Томас и сграбчи ръката на Ела със загриженост.
„Никога не съм ти казвала… Загубих работата си седмица преди да се класирам за пенсия“, каза Ела.
„Какво?“ — попита шокиран Томас. „Не се притеснявай, ще говоря със сина си. Той ще те оправи — каза Томас и започна да пише на телефона си.
„Не!“ – каза Ела и грабна телефона на Томас. „Не разбираш… Сам ме уволни! Започна във фирмата само месец преди да ми изтече пенсията. Бях готов да се откажа, след като си осигурих това. За съжаление, по погрешка изцапах костюма му в първия му ден. След това, няколко седмици по-късно, той ме намери да си почивам на дивана във фоайето…”, обясни Ела.
„Бях изтощен от работа, Томас. Опитах се да му обясня, че това е само малка почивка в дългия ден. Но той не чуваше нищо от това. Уволни ме на място. Опитах се да обясня, че ми остава само седмица до изплащането на пенсионните ми кредити, но той не получи нищо от това“, обясни Ела с насълзени очи.
„Съжалявам, трябваше да ти кажа по-рано“, каза Ела почти през сълзи. В този момент кръвта на Томас кипеше.
„Това е! Да тръгваме!“ — каза Томас яростно, ставайки.
„Където?“ — попита Томас объркан.
Томас хвана ръката на Ела и те веднага си тръгнаха, отправяйки се към офиса на Сам. Когато най-накрая стигнаха там и нахлуха в офиса на Сам, Сам беше напълно шокиран.
„Татко, какво правиш тук?“ — попита Сам объркан. След това се обърна и видя Ела да вика: „И какво прави тя тук? Не ти ли казах, че никога повече не искам да те видя тук? — каза Сам, обръщайки се към Ела.
„Да не си посмял да й говориш така! Купих тази компания за вас, за да можете да изградите знанията си и да помогнете на обществото с предоставената ви възможност. Не за да тъпчеш невинни хора, които се опитват да си осигурят прехраната“, каза Томас, бесен.
„Ти не разбираш, татко! Тя очевидно те използва само за да се върне при мен! Не виждаш ли това?“ — настоя Сам.
„Достатъчно!! Махай се от сградата ми! Трябваше да направя това отдавна. Но това… това е последната капка. Лишавам ви от компанията и закривам всичките ви сметки! Искам да излезеш извън къщата, за което плащам утре сутринта! Вече нямам син!“ — сопна се Томас. Ела беше също толкова шокирана, колкото и Сам. Искаше Сам да бъде наказан, но никога не би предположила, че щеше да е толкова лошо.
Докато Томас и Ела се връщаха у дома, съвестта й не я пускаше. Виж какво направи, Ела. Можете ли да живеете с разпадането на семейството? Можеш ли да живееш с това да нараниш мъжа, когото обичаш? Заслужаваше ли си? тя мислеше.
„Не се тревожи, Ела! Ще те защитя от всичко!“ — увери я Томас. Ела не издържа повече. Трябваше да си признае.
„Синът ви каза истината. Направих го, за да му се отплатя, но не исках да унищожа семейството ти и живота му”, призна Ела.
„Какво?“ — каза Томас и моментално спря отстрани на пътя.
„Много съжалявам, Томас! Всичко започна като трик да му се върне. Но след времето, което прекарахме заедно, аз се влюбих в теб, Томас. Моля те, трябва да ми повярваш!“ – призна Ела през сълзи.
„Ела, ако не бях мъжът, за когото съм работила толкова много, щях да те пусна тук. Но това не съм аз. И така, ще те оставя безопасно у дома. И след това… не искам да имам нищо общо с теб“, заключи Томас. Караха мълчаливо, Ела се опитваше да сдържи сълзите си, а Томас гнева си.
На следващия ден Ела беше вкъщи в разплакана бъркотия. Изведнъж на вратата се почука. Когато тя отговори, за нейна изненада Сам застана на вратата й. Сам обясни, че Томас е върнал всичко предната вечер и му е казал, че Ела е признала всичко.
Сам се извини, че се е държал така, особено за това, че се е позовал на нейната възраст, когато е работила неуморно през всичките тези години за тяхната компания. Той я помоли да се върне на работа и обеща да й вдигне заплатата, за да получава по-голяма пенсия. Виждайки опустошението на Ела, когато го срещна на вратата, Сам също й благодари искрено за това, че беше честна.
„Всичко е наред, Сам. Колкото и грешен да беше с мен; ти също не заслужаваш това, което направих. Благодаря ви, че ме наехте отново. Лека нощ – каза Ела, затваряйки унило вратата пред лицето на Сам.
Въпреки че беше болезнено, Сам разбра откъде идва Ела. Беше обхванат от вина и срам за всичко, което се бе случило. Все още далеч от утеха, той се отправи към дома, решен да оправи нещата.
На следващия ден, когато Ела отиде на работа, Сам я покани в офиса си на среща. Когато влезе в кабинета му, тя намери Томас да седи на масата му. Когато Томас се обърна към вратата при пристигането на Ела, веднага се разгневи от гняв.
„За това ли ме доведе тук?!“ Томас извика на Сам. — Няма какво да й кажа! — каза Томас, понечи да си тръгне, но Сам го спря, когато се канеше да стигне до вратата.
„Слушай, татко. Не разбирам защо, но откакто си с Ела, си по-щастлив, отколкото съм те виждал от векове. Нямах представа, че тя е причината да си толкова щастлив. Но знам, че аз съм причината да бъдеш ограбен от това щастие. Моля те, прости й! Държах се с нея ужасно и заслужавах тя да се опита да ми се реваншира. Но тя призна вината си. И тя е добра жена. И двамата заслужавате да сте щастливи.“
Томас остана там за момент, развълнуван от думите на сина си. След това се обърна към Ела, която почти се разплака. „Съжалявам, Томас. Възползвах се от вашата доброта. Моят дневен ред беше нечист. Но аз се влюбих дълбоко в теб. Знам, че не искате да чуете това, но това е истината. Съжалявам, Томас. Наистина съм“, каза Ела, разплаквайки се.
Томас не можеше да понесе да види Ела в това състояние. Колкото и нейното предателство да разби сърцето му, той не можеше да отрече колко много я обичаше. Освен това виждайки сина си и Ела да полагат усилия да оправят нещата. Чувстваше се длъжен да направи същото.
„Ще отнеме известно време, за да се върнем там, където бяхме. Но аз ти прощавам, Ела — каза Томас и я прегърна.
Ела и Томас решиха да започнат нещата от нулата. Те продължиха да се срещат и се влюбиха още повече. След шест месеца Томас и Ела се ожениха. И дори самият Сам, който някога беше заклет враг на Ела, беше благодарен, че я има за мащеха.
Какво можем да научим от тази история?
Добрите дела правят човека щастлив, а лошите погубват. Сам се беше отнесъл зле с Ела и в крайна сметка това се превърна в негово собствено нещастие. Въпреки това, като показа доброта към нея и баща си, като ги помири, той спечели любяща майка. По същия начин жаждата на Ела за отмъщение й донесе болка, но нейното признание й донесе мир.
Любовта няма възраст. Томас и Ела се намериха на възраст, в която любовта изглеждаше като пресилена приказка. Но, както съдбата би така, те бяха създадени един за друг.
Споделете тази история с приятелите си. Може да озари деня им и да ги вдъхнови.
Източник: newsamomama.com, превод action-newsbg.eu
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: