Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млади колеги бдят над Минчо Празников, водят го на разходки и сладкарници
  • Новини

Млади колеги бдят над Минчо Празников, водят го на разходки и сладкарници

Иван Димитров Пешев май 19, 2022
rapranzikovov.jpg

Ученици на легендата в метеорологията Минчо Празников се грижат за него и редовно го водят на разходки. Сред най-постоянните е синоптикът Иво Андреев, който дълги години съобщаваше времето по Би Ти Ви, после отиде във фалиралата Тв7, за кратко бе в Нова телевизия, а сега е част от екипа на БНР.

Андреев се е учил на занаята именно от Празников и макар че е постигнал завидна кариера, не забравил за своя преподавател, пише вестник „Ретро“. Двамата имали традицията поне веднъж в месеца Иво да взема 84-годишния доайен на времето от дома му и да го води на кафене или сладкарница.

По време на пандемията срещите им се разредили значително, защото Минчо се притеснявал за здравето си, предвид множеството хронични заболявания, които го мъчат. От тази пролет обаче съживили старата традиция и Андреев пак го извеждал на разходки и по заведения, винаги плащайки сметката в знак на благодарност.

Откакто не се появява в медийното пространство, пенсионираният синоптик е видимо остарял и не така деен като навремето, но все още с ум като бръснач. Животът на „затворник“ между стените на апартамента му не му се отразявал никак добре на духа, но нямал избор, защото краката почти не го държали и вече лесно се изморявал.

Допреди Ковид да се появи и да промени света, Минчо и жена му редовно ходели на походи на Витоша, за да поддържат тонус, но покрай пандемията Празников се застоял у дома и сега не можел да си върне старата форма. За сметка на това жена му пък продължава да работи и след пенсионна възраст като патоанатом в болница „Токуда“.

Синоптикът емблема е уважаван и от други колеги от по-младото поколение. Връзката си с него не е загубила и красавицата Натали Трифонова, на която също преподавал уроци. И тя често му се обаждала по телефона и винаги го поздравявала за празници с уважение.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Михаел и неговата 86-сантиметрова жена станаха родители. Ето как изглежда синът им
Next: Румен Радев извади тежката артилерия и ги смаза! Скочи на най-голямата сила

Последни публикации

  • Елина отвори очи и веднага усети промяната. Не беше в мебелите, в пердетата, в меката светлина на лампата, която уж успокояваше. Промяната беше във въздуха, в лекото забавяне на стъпките зад вратата, в начина, по който хората спираха да говорят, щом наближаваха стаята ѝ.
  • Емили не забрави деня на уволнението. Не защото беше шумен или драматичен. Беше прекалено тих, прекалено подреден, като стая, в която някой е прибрал всичко ценно, а е оставил само праха да свидетелства.
  • Направих крачката бавно, сякаш подът беше тънък лед, който може да се пропука от най-лекото движение.
  • През последните три месеца жена ми се променяше по начин, който не можех да пренебрегна.
  • Когато се родиха близнаците, светът ми се сви до две малки лица и един безкраен кръг от плач, кърмене и люлеене.
  • „Блокирах всичките ти карти! Отсега нататък за всяка стотинка ще ме молиш!“ заяви Антон с тържествуващ тон.
  • Трийсет години. Цели трийсет години бяха заедно.
  • Гърлото ми пресъхна като кост, докато екранът зареждаше.
  • Фирменото благотворително събитие беше от онези вечери, в които всичко изглежда съвършено, докато не се чуе първата фалшива нотка. Светлини, музика, маси с бели покривки, чаши, които звънтяха като обещания. Хора с безупречни усмивки, които се смееха твърде силно, сякаш смехът им беше щит.
  • Не беше и шумът от количката, която се блъскаше в прага, нито задъхването на д-р Крос, докато броеше на глас и натискаше гърдите ми, сякаш можеше да вкара воля в костите ми.
  • Сивата вечерна мъгла се затвори зад колата, която отнасяше Ема далеч от мен за още две седмици. Гледах как задните светлини се размиват и усещах как съдебното решение отново ме притиска към стената, както го правеше всеки път. Баща за почивните дни. Думи, които звучаха като присъда.
  • Портата се затвори зад гърба му със звук, който Андрей бе чувал в кошмарите си цели четири години. Само че този път металът не заключваше. Пускаше.
  • Той влезе в нотариалната кантора с любовницата си под ръка, облечен в черен костюм, който дори не си беше направил труда да изглади.
  • Питър се обърна бавно, сякаш снегът беше влязъл и в костите му, не само в обувките. Мъжът стоеше на крачка разстояние, облечен в дълго тъмно палто, с шапка, натисната ниско над очите. Не изглеждаше като случаен минувач. Изглеждаше като човек, който е чакал точно него.
  • Докато се отдалечавах по коридора към тоалетната, стъпките ми почти не издаваха звук. Меките килими поглъщаха всичко, сякаш къщата не искаше да оставя следи от чужди хора. А аз бях чужда. Поне така ме бяха записали още с първия ми поглед.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Елина отвори очи и веднага усети промяната. Не беше в мебелите, в пердетата, в меката светлина на лампата, която уж успокояваше. Промяната беше във въздуха, в лекото забавяне на стъпките зад вратата, в начина, по който хората спираха да говорят, щом наближаваха стаята ѝ.
  • Емили не забрави деня на уволнението. Не защото беше шумен или драматичен. Беше прекалено тих, прекалено подреден, като стая, в която някой е прибрал всичко ценно, а е оставил само праха да свидетелства.
  • Направих крачката бавно, сякаш подът беше тънък лед, който може да се пропука от най-лекото движение.
  • През последните три месеца жена ми се променяше по начин, който не можех да пренебрегна.
  • Когато се родиха близнаците, светът ми се сви до две малки лица и един безкраен кръг от плач, кърмене и люлеене.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.