Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млади лекари се върнаха от Германия, за да лекуват в България
  • Новини

Млади лекари се върнаха от Германия, за да лекуват в България

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
dasdasmymasykasiyasky.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Запознахме се във Варна, където бях специализант в Университетската болница „Св. Марина“, а Виктория тогава беше студентка. Независимо един от друг се отдадохме на отоларингологията и тя се превърна в наш общ път в медицината. Най-напред аз заминах за Германия, където попаднах в една от най-големите болници в Северен Рейн-Вестфалия. Започнах работа в клиниката по уши, нос и гърло и хирургия на глава и шия“, разказва д-р Илен Косев. цитиран от Вестник Труд.

Младият лекар скоро след това взел специалност и бързо се доказал като можещ и перспективен отоларинголог. Справял се с огромен спектър от процедури и операции и през 2015 година го повишили в началник на отделение. Кариерата му продължила да се развива и го назначили за главен лекар.

Д-р Александрова пък пристигнала в Германия през 2012 година. Умишлено избрала друго място, за да усвои различен подход на работа. Първо прекарала 3 години в град Хайлброн, до Щутгарт, а след това още 3 години в Билефелд като клиниката там е със 105 легла за болни със ушно-гърлени страдания.

Двамата перспективни медици споделят, че решили да заминат зад граница с идеята да съберат впечатления от работата в чужбина, да специализират и да натрупат професионален опит на по-интересно място.

„Така и се случи. В Германия работехме при изключително голяма натовареност и имахме възможност да видим и да приложим на практика всичко от специалността. В България нямаше как да придобием такъв опит, защото младите лекари трудно се допускат до операционната зала, докато в Германиявсеки ден оперирахме. Работили сме по разнообразни случаи и имахме шанса да видим как се лекуват от туморни заболявания до световъртеж и практикуването на всички останали диагностични процедури – големите операции, ендоскопските интервенции на синуси“, категоричен е д-р Косев.

Преди година той и съпругата му обаче решили да се завърнат и да са по-близо до родните си корени и до близките си хора.

„Шефовете приеха този наш избор тежко, защото и в Германия са нужни лекари специалисти. Ние обаче останахме непреклонни и от април м. г. работим и живеем в България. Много сме щастливи и удовлетворени. Имаме възможност за кариерна изява и тук, спокойно отглеждаме детето си и се радваме на красивата ни Родина“, категоричен е д-р Илен Косев.

Двамата медици сондирали мнения къде да практикуват у нас и никой не им отказал работа. Избрали частната клиника „Авис Медика“ в Плевен. Ръководството на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ във Велико Търново ги привлякло за разкриване на сектор по ушно-гърлени болести. Заради мораториума на Здравната каса за финансиране на нови медицински дейности те обаче не били назначени на работа в областната болница в старата столица.

Двама млади специалисти по отоларингология се завърнаха от Германия, като избраха да практикуват у нас. Д-р Илен Косен е от Горна Оряховица, а съпругата му д-р Виктория Александрова е от Русе.

В момента д-р Илен Косев и д-р Виктория Александрова имат свой кабинет в ДКЦ на МОБАЛ, където преглеждат всеки петък и са консултанти на великотърновското здравно заведение.

„Разбрахме, че в търновската болница няма отделение по УНГ и стигнахме до извода, че за такива млади лекари като нас е хубаво да започнем някъде начисто, да изградим нещо сами от нулата, защото много често, когато имаш началници – няма как да направиш мащабни реформи, а трябва да се съобразим с установения ред. Така избрахме да работим в плевенска клиника, където оперираме. Във Велико Търново правим само прегледи и консултации“, уточнява д-р Косев.

Двамата медици бързо придобили голяма популярност и се радват на огромен интерес от страна на пациентите. Младите доктори твърдо са решени да предложат на местните хора качествена медицинска помощ изцяло по немски образец. За целта донесли във Велико Търново и модерна апаратура, с която да диагностицират всякакви ушно-гърлени заболявания.

„Искаме да прилагаме на практика у нас всичко, което сме научили в Германия. Например там е много разпространено намаляването на сливиците, вместо пълното им отстраняване. Това има същия добър терапевтичен ефект, както отстраняването, а в същото време оставащата тъкан продължава да изпълнява своята имунологична функция. Има обаче случаи, при които болни сливици се лекуват с години консервативно, което води понякога до проблеми с ушите, затруднено чуване, развитие на хронични възпалителни заболявания на белия дроб- бронхити, астма, както и ларингити“, обясняват двамата специалисти.

Д-р Илен Косев допълва, че в отделенията по уши, нос, гърло в Германия половината от лежащите пациенти са с онкологични болести.

„У нас много се изостава по отношение на рехабилитацията и възстановяването на такива хора. Ако един пациент не може да говори или преглъща след лъчетерапия или операция, това не може да се признае за пълен успех в лечението“, обяснява д-р Косев.

Той споделя, че най-чести са хроничните заболявания на гърлото и носа. Те не се лекуват лесно и зачестяват, а причина за това са замърсения въздух, тютюнопушенето, стреса. Туморните образувания пък се срещат най-често при хора на 50-70-годишна възраст.

„Сред честите заболявания са полипите на носа и околоносните кухини. Те следва да се лекуват комплексно, а когато се налага – да се направи ендоскопска операция за отстраняването им. При нас идват за преглед пациенти, при които тези образувания просто са отстранени от носната кухина, без да се освободят синусите, където те най-често започват. Това води до чести рецидиви и усложнения“, уточнява д-р Косев.

С д-р Александрова допълват, че това което може би е различно от рутинните изследвания и те могат да предложат на пациентите, е ендоскопско изследване на гърлото за изключване на туморни заболявания, ултразвук на шия, oперативни интервенции в почти пълния обем на специалността, които извършват в „Авис Медика“ в Плевен.

„Българският лекар е много добър специалист. В Германия за преглед се чака с месеци, докато в България не е така. Освен това ако у нас за половин ден преглеждам 20 души, в Германия за същото време през кабинета минават над 60 пациента“, подчертава д-р Илен Косев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Брат наследява богатството на баща му, докато сестрата получава писмо с молба да посети дома на прабаба си
Next: Реална е новината за българската гимнастичка Боряна Калейн, на 100% отговаря на истината

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.