Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младоженецът на сватбата обявил, че обича и друга, а булката ето как реагирала!
  • Новини

Младоженецът на сватбата обявил, че обича и друга, а булката ето как реагирала!

Иван Димитров Пешев януари 25, 2023
basudasldask.png

Джеферсън и Джесика са португалска двойка, която е много влюбена. Така че в деня на сватбата им имало много сълзи. Но това, което е предизвикало истинско наводнение от сълзи било изразяването на любовта. Само че това не е било предназначено за булката, а към нейната осемгодишната дъщеря.

В по-голямата част на сватбата всичко се върти около булката и младженецът. Но на тяхната сватба участвала и една специална дама – дъщерята на Джесика, Джована. А Джеферсън имал голяма изненада за нея а и за майка й!

Младоженецът изказал любовта си по следният начин.

След четене на завета, който написал към Джесика, Джеферсън се обърнал към Джована. На всички дал да се разбере, че се е влюбил не само в Джесика, но и в „Джи“. Неговият обет бил и към двете.

Не изпускай тези оферти:

Джеферсън се спуснал на колене пред момичето и направил това, което я накарало да се почувства специална.

– Ако Господ би ми дал павото нещо да поискам, това би било да те имам за дъщеря. Ще бъда най-гордият баща на света, ако бих могъл да имам така красива, интелигнетна и образована дъщеря като тебе, казал Джеферсън на момичето.

Прексрасните думи предизвикали щастие и сълзи по лицето на Джована.

Тогава Джеферсън пред Господ смирено заявил, че взима Джована за своя дъщеря и че така и ще я обича.

– Също така ти давам любовта, любовта си и обещавам, че ще се грижа за теб, че винаги ще те пазя и че няма да позволя да ти се случи нещо лошо, се зарекъл той.

 

Неговите думи очевидно докоснали всички присъстващи в църквата, защото всички бършели очите си!

След това малката „Джи“ взела микрофона и през сълзи изразила радостта и благодарността си, че има Джеферсън за баща. И ако до тогава имало някой със сухи очи, това било моментът, когато и те започнали да се борят със сълзите си.

За цяло щастие, операторът успял да заснеме всяка красива секунда от този момент. Ако не разбирате португалски няма да можете да разберете сълзите му., но никакъв превод не е необходим, за да почувствате искрените емоции.

Continue Reading

Previous: Семейство с дете влезе в магазин за играчки и там продовочката така им отговорила, че останали като гръмнати!
Next: Български феномен с вълнуващо разкритие: Иде голяма благодат за България!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.